Заявление:

На 24 юли 2014 г. журналистката Доротея Дачкова от в. „Сега“ подава заявление за достъп до информация до Районен съд – Пловдив (РСП)чрез официалния електронен адрес на съда. Заявлението е регистрирано чрез автоматизираната деловодна програма на съда.

Със заявлението си журналистката иска да разбере колко пъти от Пловдивския районен съд е искано разкриване на банкова тайна за периода 2013 – 2014 г.; кои са били органите, поискали това, както и в колко от случаите Пловдивският районен съд е допуснал нейното разкриване.

Отказ:

Председателят на съда отказва достъп до информацията с мотив, че заявлението е подадено по електронен път и в същото липсва подпис на заявителя, посочени са само имена, като е изпратен ПДФ формат с подпис, от който не може да се направи категоричен извод, че е положен именно от заявителя. В отказа се посочва още, че за целта следва да е налице електронен подпис, удостоверяващ идентичността на подписващия със самоличността на заявителя, поради което и достъпът до поисканата обществена информация не може да бъде предоставен, още повече, че информацията по допускане на разкриване на банкова тайна е строго конфиденциална.

Жалба:

Заповедта на председателя на РС – Пловдив беше обжалвана в съда.

Решение на I инстанция:

С решение № 624/ 25.03.2015 г. Административен съд –Пловдив отменя отказа на председателя на Районен съд – Пловдив да предостави информация за исканията за разкриване на банкова тайна от съда.

С решението си състав на АСП приема, че изложените в оспорваната заповед съображения относно необходимостта от полагане на подпис от заявителя, и в частност на електронен подпис не намират опора, нито в регламентацията, съдържаща се във Вътрешните правила за достъп до обществена информация на районния съд относно изискванията към заявленията, подадени по електронен път, нито в законовата регламентация на ЗДОИ. Във въпросните Вътрешни правила е предвидено, че получените заявления на официалния e-mail адрес на съда следва да съдържат единствено данните по чл.25, ал.1, т.1,2 и 4 от ЗДОИ, а именно: трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя, описание на исканата информация, и адреса за кореспонденция със заявителя. В тях не е предвиден като задължителен реквизит на подаденото заявление по електронен път подпис на заявителя. В допълнение съдът отбелязва, че такава е и законовата регламентация съгласно чл.25 от ЗДОИ, която също не предвижда като задължителен реквизит на подаденото заявление подпис на заявителя.

С решението си съдът отменя отказа и връща преписката на председателя на РС- Пловдив за изрично произнасяне по подаденото заявление при следване на указанията, изложени в решението.

Касационна жалба:

Последва обжалване от РС- Пловдив пред Върховен административен съд.

Решение на II инстанция:

С решение № 5974/18.05.2016Върховен административен съд остави в сила първоинстанционното решение по делото като прецени, че същото е правилно и законосъобразно.  

Мотивите на състава на ВАС за оставяне в сила на първоинстанционното решение са следните. Заявлението отговаря на изброените изисквания, предвидени в специалния закон и във Вътрешните правила за достъп до обществена информация, действащи за Районен съд - Пловдив. Неправилно е тълкуването на касационния жалбоподател – председателя на Районен съд – Пловдив, че в случая е приложим като специален закон Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. Цитираният нормативен акт не е специален по отношение на ЗДОИ, а съотношението е точно обратното - ЗДОИ се прилага за процедури по достъп до обществена информация, а ЗЕДЕП за всички процедури с изключение на изрично обозначените в закона. В подкрепа на това тълкуване е и последвалата законодателна промяна, предвиждаща изрично липсата на необходимост от електронен подпис. Според чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016)  заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на ЗЕДЕП.

Допълнително в решението си съдът посочва, че не е ясно от какво са произтекли съмненията относно самоличността на подателя на заявлението при положение, че е налице съвпадение между обозначения от сървъра притежател на електронния адрес, името на електронния адрес, подателя на електронното писмо и посочения като заявител в двата прикачени към писмото файла, а едното от копията на заявлението е и с положен подпис, за който е посочено, че е на същото лице.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила.

Решението на съда е окончателно.



Публикации по темата:

Стотици искания за сваляне на банковата тайна гледат съдилищата, Доротея Дачкова, в. "Сега", 28.07.2014.