До този извод стигна състав на АССГ по дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу отказ на КПКОНПИ да предостави информация за резултатите от проверката и наложените санкции по случая с неподадената декларация от Слави Трифонов.
През месец август 2022 г. Доротея Дачкова подава заявление до КПКОНПИ, с което иска следната информация:
1. Кога за Станислав Т. Трифонов е възникнало задължение да декларира имуществото си пред КПКОНПИ? Колко пъти същият не е изпълнил задължението си по закон да подаде декларация за имущество. За всяко отделно недодаване на декларация ли КПКОНПИ извършва проверка за несъответствие?
2. Самият Трифонов обяви публично, че във връзка с недодаването е глобен от КПКОНПИ. В тази връзка – кога се е случило това и какъв е размерът на глобата, наложена на Трифонов? Събрана ли е въпросната глоба?
3. Потвърждавате ли, че Трифонов е проверен от КПКОНПИ и не са открити несъответствия между доходи и разходи? Има ли висящи процедури срещу Трифонов в КПКОНПИ?
С Решение № ДОИ-22#3/02.09.2022 г. КПКОНПИ отказват исканата информация с мотив, че представлява защитени лични данни и че предоставянето на подобна информация ще затрудни контролната дейност на КПКОНПИ и ще даде възможност за злоупотреба чрез разпореждане с имущество, което може да се окаже незаконно придобито.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда.
С Решение № 1165/23.02.2023 г. на АССГ отказът е отменен и преписката върната на КПКОНПИ за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съдът посочва, че поисканата от заявителя информация с процесното заявление касае обстоятелствата – дали от Слави Трифонов е подадена дължимата декларация в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност, извършена ли е проверка по нея от инспекторите в КПКОНПИ, установени ли са несъответствия и какви мерки са предприети в случай на установено несъответствие, което не е отстранено по предвидения в закона ред. Тази информация по естеството си представлява обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, от вида служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като пряко касае дейността на задължения субект. Достъпът до нея е свободен, според чл. 13 от ЗДОИ и се предоставя по реда на този закон. В случая ограничението по ал. 2 от посочената разпоредба е неприложимо, тъй като не се касае за информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на органите, която няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) – точка 1, нито пък касае мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – точка 2 на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ.
Следва да се отчете и разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, постановяваща, че достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Такъв в случая е налице, доколкото посредством исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект. В закона (§ 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ) е установена оборима презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес от предоставяне на исканата информация, като в тежест на административния орган – задължен субект по смисъла на чл. 3, е да докаже липсата на такъв във всеки конкретен случай. Мотиви за това в случая не се съдържат в оспореното решение. Посочени са законовите разпоредби, регламентиращи задължението на лицата по чл. 6 за подаване на съответните декларации, сроковете за това и правомощията на комисията. Доколкото декларациите по чл. 38 от ЗПКОНПИ са публични – чл. 40, ал. 2 от ЗПКОНПИ, както е публичен и списъкът на лицата, неизпълнили задължението за подаване на декларация в срок, то не може да намери приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, установяваща неприложимост на неговите разпоредби по отношение предоставянето на лични данни.
„Лични данни“, според дефиницията по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни, е понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 – всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. В случая такива не се търсят от заявителя, а се иска информация за изпълнението на законово вменено задължение от страна на задължения субект.
Решението е окончателно.
Съдебното решение е отразено от Доротея Дачкова в статия във в. „Сега“ от 1 март 2023 г. „КПКОНПИ е осъдена да каже дали е глобила Слави Трифонов“.
