Статията е подготвена в резултат на разследване на Десислава Лещарска от в. "Капитал", проведено с подкрепата на ПДИ в рамките на проект, финансиран от Фондация "Америка за България". Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на финансиращата организация.
Знаете ли как се изкореняват лоши навици? Рязко и веднага. Лечението на алкохолизма например не предвижда постепенно намаляване на бройката питиета, а безкомпромисен и мигновен отказ от консумацията на напитки с по-висок градус от този на водата. Няма да е пресилено, ако сравним съдбата на Южното ни Черноморие с тази на човек, болен от тежка алкохолна зависимост, която го е довела до положение на пълно въздържание. Зависимостта в случая е от безразборно строителство на ваканционни комплекси, което до такава степен нагнети общественото недоволство - заради начина, по-който се случваше през годините, отблъскващо кичозния краен резултат и негативните последици за околната среда, че институциите се принудиха да прилагат стриктен контрол за всяко ново инвестиционно намерение. Резултатът от това изтрезняване заедно с регионалните проблеми (Русия - Украйна, Русия - Турция) доведе до отлив на туристи и купувачи и почти пълна парализа на инвестиционната активност на брега.
Числата говорят сами за себе си - за 2014 и 2015 г. пред Регионалната инспекция за околна среда и води (РИОСВ) - Бургас, са заявени около двайсетина инвестиционни намерения за изграждане на ваканционни комплекси. Ако всички те се реализират, застроената площ по Южното Черноморие ще се увеличи с около 300 000 кв.м, а легловата база - със скромните 5000 места. До пред 2011 г. тези предложения са средно около 100 годишно, след което падат на 60, а в последвалите години се сриват допълнително.
Дори от тези проекти обаче реална перспектива за реализация има за единици - тези, които са извън или не граничат със защитени зони и дюни. Останалите предприемачи вече са декларирали, че се отказват от плановете си. Те се оплакват от бюрократичен натиск, защото им искат екологична оценка - скъпа и бавна процедура, която освен това предвижда гражданско участие и контрол. Крайният резултат вече е непредсказуем, признават инвеститорите. Отговорът на екоинспекцията е, че промяна в законодателството няма, а ако някой си представя, че може да отиде в Странджа или върху дюните и да започне да строи - това вече няма как да стане. Ключовата думичка е "вече".
Ренесансът на РИОСВ - Бургас
В основата на големите скандали от последните години - "Дюнигйет", луксозен къмпинг на Карадере, бетонните основи за бунгала на къмпинг "Юг", вили на Иракли - беше безаварийното преминаване на строителните книжа от една институция към друга до момента, в който всички са поставени пред свършен факт. Една от основните институции е Регионалната инспекция по околна среда и водите (в този текст става въпрос за бургаската), която преценява дали дадено инвестиционно предложение подлежи на екологична оценка. За съгласуване се изпращат всички проекти, които се намират във или граничат със защитени зони, защитени територии и дюни. Ако РИОСВ прецени, че няма нужда от екологична оценка (с мотива, че проектът ще окаже нулево или незначително влияние върху околната среда), след изтичане на 14-дневен срок за обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс проектът - за хотел, вила, комплекс, къмпинг - може да продължи реализацията си.
Във всички изброени по-горе случаи РИОСВ - Бургас, беше преценила, че проектите нямат нужда от екооценка и обществено обсъждане. Последваха скандали, строежите бяха спрени по спешност, а повторната проверка показа, че или ще увредят дюни, или не отчитат в пълна степен негативното въздействие върху защитени територии.
Това доведе и до сътресения в самата структура. През 2013 г. директорът Бойчо Георгиев – човекът, съгласувал по бързата процедура строежа върху дюните край Несебър ("Дюнигейт"), изграждането на "Бар-грил Ропотамо" и др., е уволнен при идването на власт на правителството на Пламен Орешарски заедно с всички останали шефове на регионални дирекции. Идеята зад уволненията на Искра Михайлова обаче е била по-скоро да се смени с някой "по-наш" човек. За титуляр е определен Антоний Иванов и за около година на поста той успява да одобри изграждането на луксозен къмпинг на Карадере от компанията "Макси I" без екооценка, както и разрушаването на детски социален дом в Бургас, на чието място трябва да изникне небостъргач. В края на 2014 г. новият министър Ивелина Василева праща на Иванов заповед за уволнение. Заместничката му Таня Манолова за кратко поема поста, а от август 2015 г. за постоянно изпълняващ длъжността на РИОСВ е избрана инж. Тонка Атанасова, за която се твърди, че е доста по-адекватна от предшествениците й. Заедно с двамата служебни управляващи от 2013 досега на поста са се сменили петима души. Това вероятно обяснява защо сега дирекцията по-трудно си позволява нехайство (все пак пробойни може да има на други места по дългата верига за съгласуване на инвестиционни намерения и нищо чудно утре да осъмнем с поредния скандален строеж).
Данните за 2014, изискани по Закона за достъп до обществена информация, сочат, че от общо 34 инвестиционни намерения (повечето за ваканционни комплекси, но има и за офис и складови помещения, както и общински проекти) само в един-единствен случай е изискана екологична оценка. Данните за 2015 (до октомври) са малко по-различни. Заявените инвестиционни намерения са 23, а случаите, в които се изисква екооценка, са 5. За пръв път се случва и нещо друго. В два случая - проект за малък хотелски комплекс на "Загора инвест" и туристическо селище с над 1000 жилища на "Анеси тур" (дружеството е собственост на "Овергаз") край Царево и Китен, РИОСВ се е опитала да блокира процедурите по одобрение заради липсващия общ устройствен план на Царево. Градоустройственият документ беше изготвен по задание на общината, одобрен от тогавашния кмет Петко Арнаудов и предвиждаше строителство в Природен парк "Странджа". Заради последвалата остра негативна гражданска реакция планът беше оттеглен за преработка. РИОСВ е отказала да съгласува двата инвестиционни проекта с мотива, че при липса на общ устройствен план, който да е подложен на екологична оценка, не може в пълна степен да се прецени въздействието върху околната среда от строежите (които дотогава се одобряваха на парче, без обща визия за развитието на черноморската община). Отказът на РИОСВ пада в съда след жалби на инвеститорите. Въпреки това управителите на двете компании потвърдиха пред "Капитал", че замразяват проектите си, предимно заради поисканата им екологична оценка.
Кой се отказа
"Проектът беше грандиозен", казва управителят на "Анеси турс" Траян Минчев. Компанията иска да изгради туристическо селище "Гардения" на площ 90 дка в местността Караагач (между къмпинг "Китен" и къмпинг "Юг"). Теренът на "Анеси" включва и бившата станция на "Работническо дело" близо до плажа "Корал", една от малкото местности, където природата все още има надмощие над бетона. Там трябва да изникне ваканционен комплекс, съставен от отделни къщи, всяка със собствен басейн, като на финала жилищата в комплекса трябва да са над 1000. "Две години водя битки с РИОСВ. Преди месец ме пратиха на ОВОС, въпреки че теренът вече е със сменено предназначение и се води урбанизирана територия", казва Минчев. "Нямам дюни, не гранича със защитени територии", ядосва се той и заявява, че компанията ще се откаже от проекта. Всъщност теренът е на 20 м от Защитена зона "Ропотамо" и на 130 м от Защитена зона "Караагач". РИОСВ - Бургас, посочва още, че изоставената станция на "Работническо дело" вече може да е убежище на защитени видове, като прилепи например, и това трябва да се провери. За инвеститора това изглежда като излишен тормоз, тъй като досега всичко се е случвало по бързата процедура. Отказът от грандиозния проект обаче не се дължи основно на работата на РИОСВ. "Става въпрос за страшно много милиони. Разчитах на купувачи основно от Украйна и Русия да финансират проекта. Сега там е тотална щета. Това е комплекс с 1024 жилища, които трябваше да се изградят на три етапа. На кого да ги продам? Всичко е замразено", казва Минчев и уточнява, че вече е решил - ще продаде земята, почивния дом и инвестиционния проект. Имало интерес от чуждестранни купувачи, посочи той. На въпрос от какъв порядък би била сделката Минчев обясни, че не иска да говори на този етап. Справка в Имотния регистър показва, че фирмата "Анеси тур", еднолична собственост на "Ренесанс" АД (дружество от орбитата на "Овергаз" и Сашо Дончев), е придобило имота от община Царево през 2014 г. заради това, че е собственик на съседен имот, за 38 710 лв., или 43 стотинки на кв.м.
В редиците на недоволните инвеститори се нарежда и смолянската "Лагос груп" с проект за хотелски комплекс близо до "Градина". "Няма община, няма държава", заявява нейният представител Панайот Балджиев. Фирмата е учредена в края на 2014 г. с капитал 2 лв. Теренът й е доста атрактивен - 4 декара гора на първа линия близо до созополския къмпинг, купен за 39 000 лв. (по малко от 10 лв./м2). Десет години по-рано пък гората е купена от друга смолянска фирма - "СД Налбантови и сие", от три физически лица за 4000 лв., или за лев на кв.м. Братя Налбантови са първите с проект за хотелски комплекс в гората, но прехвърлят и терена, и инвестиционния проект. Въпреки че през 2008 г. РИОСВ - Бургас, не е сметнала за необходимо да поиска екологична оценка за проекта (решенията са със срок на давност 5 години), през 2015 г. нещата се променят. Имотът попада в две защитени зони - "Бакарлъка" и "Плаж Градина - Златна рибка", освен това е на 10 метра от пясъчните дюни според последните замервания на екипите на МОСВ. При повторна заявка на инвестиционното намерение пред РИОСВ инспекцията вече изисква детайлна процедура по оценка за съвместимост със защитените зони. "Изведнъж се появиха дюни, а по цяло лято има там разни каравани, палатки. През 2008 г. екооценка не е била необходима, според общия устройствен план на Созопол, който също е минал на екологична оценка, там е позволено нискоетажно строителство", продължава Балджиев и се оплаква от факта, че сега им се налага да плащат и да чакат за доклад по съвместимост със защитените зони. Той не се наема да прогнозира дали проектът ще се случи.
Сходен е случаят с проекта за ваканционен комплекс на компанията "Загора инвест" на старозагорския предприемач Иван Славов. През 2007 г. фирмата купува терен от 4388 кв.м на първа линия до Царево за 10 000 лв. (2.3 лв./кв.м). Продавач е Цветанка Гърделева, която пък го е придобила през 2004 г. с решение на поземлената комисия. "РИОСВ спря проекта", казва пред "Капитал" арх. Банко Банов. Той казва, че ваканционното селище е планирано отдавна. "Трябваше да започнем нова процедура по съгласуване с РИОСВ, междувременно отмениха ОУП на Царево, знаете драмата там, РИОСВ искаше да блокира проекта, но съдът се произнесе в наша полза. След това инспекцията поиска екологична оценка, което ни вкарва в едни много тежки процедури", казва Славов. "Може и да се откажем. Моето мнение е, че някои инвестиционни проекти умишлено се бавят. Определени компании се лансират, за други е по-трудно", казва архитектът.
Реквием за един бизнес модел
"Няма промяна в екологичното законодателство", коментира пред "Капитал" директорът на РИОСВ - Бургас, инж. Тонка Атанасова и уточнява, че правилата преди 6-7 години са били същите като сега. Ако има промяна, тя е в картирането на дюните и забраната за застрояването им, както и изменението на границите на някои "Натура" зони като "Ропотамо" и "Плаж Градина - Златна рибка" (скоро предстои и увеличение на площта на защитена зона "Ахелой - Равда - Несебър"). "Не смятам, че има спънки пред инвеститорите. Процедурите вървят с ускорено темпо. Но има нещо друго. През 2007-2008 г. - бумът на строителството - са заявявани стотици проекти, някои от тях на парче - без прилежащата инфраструктура например. Не всички са се реализирали през онези години и сега идват при нас. Те обаче подлежат на нова процедура, защото преценките на РИОСВ важат пет години. Когато подадат проекта в неговата цялост, се оказва, че подлежат на преценка за екологична оценка, оценка за съвместимост с мрежата "Натура" и други, защото в началото са липсвали водопроводи, канализация, пътни връзки и др. Разбира се, това бави процедурата, но смятам, че работим доста екстремно. Освен това няма как някой да отиде в Странджа, върху дюните, и да започне да строи. И без това Черноморието е презастроено", казва инж. Атанасова.
Тя не може да прецени дали отказалите се инвеститори през тази година са повече от преди. В този списък освен изброените по-горе са още "Саут бийч вилас" с проект за затворен комплекс за 380 души в Ахелой, "Хеуи Леджър пропъртис" с ваканционно селище за 1500 души край с. Тънково, "Фахад", небезизвестната "Дарс инвест" със строежи на Иракли и др. Всички те вероятно са на мнение, че административната тежест за правене на бизнес у нас е ужасна.
Но въпросът е друг. Кога са били обективни критериите за оценка - преди, когато е позволено на част от тези инвеститори да минат метър, или сега, когато правилата са затегнати? Това, че те са недоволни от затягането, може да означава повече бюрокрация, но може да означава и просто спазване на закона. Всяка инвестиция в крайна сметка трябва да е съобразена с правилата. Гледането през пръсти (и банкноти) на тези правила доведе до тъжната ситуация, която виждаме днес.
Туроператорите не виждат голяма полза от точно този тип строителство, тъй като е насочено към имотния пазар (чието положение е още по-незавидно). Всички признават - комплексите по морето имат свръхкапацитет. Моделът вече не е от полза нито на самите инвеститори, нито на пазара за работна ръка, нито представлява интерес за растяща група от активни потребители. Да се обвиняват РИОСВ и затегнатият контрол за замрялата икономическа активност по Южното Черноморие не е особено адекватно. Интересът ще се завърне, когато се завърнат руските пари (а това изглежда далечна перспектива към момента) или когато се появят алтернативи. Една такава например би било облекчаването на строежа на съвременни къмпинги - нещо, което в момента е също така сложно, както да построиш хотел.
