Фондация Програма Достъп до Информация
Достъп до информация и журналистически разследвания
Разследвания
Разследвания
Конкурс 2017
Конкурс 2015
Конкурс 2014
10.05.2015 г.

Разследването на Спас Спасов е подкрепено от Програма Достъп до Информация, в рамките на проект, финансиран от Фондация "Америка за България”. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на финансиращата организация. 

Текстът с редакционни промени е публикуван във вестник "Капитал".


Дълбоката тайна в бизнес отношенията на държавата с частните й партньори винаги буди съмненията, че в тях има нещо, което не е „за пред хората“

 

Фериботите "Героите на Севастопол" и "Героите на Одеса" са сред легендите на българското корабоплаване. Те са построени през 1978 г. в Норвегия и въпреки че вече са на 37 години, продължават да обслужват товари в Черно море между България, Украйна и Грузия. Те са собственост на малко известната държавна компания "Български морски квалификационен център" (БМКЦ), но техен оператор е частното Параходство "Български морски флот" (БМФ).

Те са били отдадени под наем за пръв път през 2009 г. По неофициална информация цената на всеки от тях е била около 1500 долара на ден за пет години. На 7 юли м.г., при сключването на нов петгодишен договор, тази цена е свалена наполовина. Защо се е случило това е строго пазена тайна както от държавата, така и от частното дружество наемател. Ясно е само, че ако за миналия петгодишен период наемът е бил малко над 2,7 млн. долара, сега той ще е около два пъти по-малък - 1,37 млн. долара.

 

Без конкуренция


Двата ферибота плават от Варна до пристанищата Поти и Иличовск в Грузия и Украйна по силата на международна спогодба заедно с близнаците си „Героите на Шипка“ и „Героите на Плевен“, които са собственост на украинската държавна компания "Укрферри" . 

 

Поради стратегическото си предназначение (още при проектирането си корабите са адаптирани за превозване на танкове и военна техника) след приватизацията на „БМФ“, „Героите на Одеса“ и „Героите на Севастопол“ са прехвърлени в активите на държавната компания „БМКЦ“. Тя е 100% собственост на Министерството на транспорта. Поради спецификата на дейността си – организиране на квалификационни курсове за морски специалисти, тя няма потенциала да експлоатира фериботите.  Според международните договорености, по които се обслужват фериботните линии до Украйна и Грузия обаче единственото българско дружество, което може да поеме експлоатацията на плавателните съдове, е вече частното „БМФ“, обясниха от Министерството на транспорта, в отговор на въпроси на „Капитал“. Причината за това е, че името само на това дружество присъства в текста на международните документи като „одобрен оператор” на фериботите. Така компанията, собственост на  българо-германският консорциум „Кей Джи Меритайм Шипинг“, се оказва без конкуренция при избора на наемател за тях.

 

Сериозен приход – сериозно намаление


По информация на „Капитал“ през 2009г. фериботите са отдадени за по около 1500 щатски долара на ден за период от 60 месеца. Като мотив за това, освен невъзможността за осъществяване на фериботни превози от страна на „БМКЦ“ от Министерството на транспорта посочиха и „икономическия интерес на центъра, тъй като(...)реализира сериозен приход“.

 

Сделката е подписана от тогавашния изпълнителен директор на „БМКЦ“ Александър Калчев. „Имахме късмет и сега дружеството печели добре от двата си кораба“, е коментирал по този повод той в интервю за варненския вестник „Народно дело“.

Първите договори за наем на двата ферибота изтича през лятото на 2014г. Интересен детайл в случая е, че в момента на подновяването им за нов петгодишен период,  Александър Калчев вече е изпълнителен директор не на „БМКЦ“, а на „Параходство БМФ“. Така в новите преговори за наемните цени на „Героите на Одеса“ и „Героите на Севастопол“ през юли м.г. той участва като наемател. Собственикът - „БМКЦ“ е представляван от новия си изпълнителен директор Ивайло Гавраилов. На 7 юли 2014г. двамата слагат подписите си под новия договор. В него обаче наемната цена на двата ферибота е определена на 754 долара на ден за всеки от тях или около два пъти по-ниска от постигнатата в „окото“ на кризата през 2009г.

 

„Никой друг освен БМФ не може да експлоатира фериботите, обясни Гавраилов. При изтичането на предходния договор от БМФ обясниха, че това не им е изгодно при старата цена и така се стигна до намалението й. Ние нямаме какво да правим с тези фериботи. По-добре ли е да стоят блокирани?“.

 

Тайната


В продължение на няколко месеца „Капитал“ направи три опита да получи по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) копия от документите, които биха могли да дадат отговор на въпроса на какво основание наемната цена на двата ферибота е била намалена наполовина, спрямо постигнатата през 2009г. Всички те обаче се оказаха неуспешни.

 

Според експерти на Програма „Достъп до информация“, „БМКЦ“ е дружество, задължено по закон да представя обществена информация, каквито са сключените договори, възлагателните писма до оценителите и техните предложения. То е 100% собственост на Министерството на транспорта, негов принципал е министърът и самият той назначава изпълнителният директор на компанията. Според юристите лице, задължено по ЗДОИ, е дори и частната компания „Параходство БМФ“.

Независимо от това, във всички отговори на отправените искания по закона, Гавраилов даде един и същи отговор: че дружеството, което управлява, не е задължено лице по него, че исканата информация не е обществена „и представлява търговска и корпоративна тайна“.

 

„Наемната цена по договорите е определена от лицензиран оценител, разясниха вместо него от пресцентъра на Министерството на транспорта. Съгласно вътрешните правила на дружеството са изпратени възлагателни писма до трима независими оценители(...). При определянето на наемната цена те дават близки стойности. Договорената наемна цена в договорите, сключени с „Параходство БМФ”АД през 2014 г. е по-висока с 7,5 % от определената най-висока експертна оценка“.

 

Всичко тайно става явно


Въпреки нежеланието за съдействие от страна на „БМКЦ“ и „БМФ“ „Капитал“ успя да получи неофициално копие на единия от тях,  сключен на 7 юли м.г. – за ферибота „Героите на Одеса“.

 

Именно от това копие стана ясно, че  дневната цена, на която фериботът е отдаден под наем на „Параходство БМФ“ до 2019г., е 754 долара. Всички застраховки, както и рутинните ремонти на кораба,  са за сметка на наемателя. Това означава, че при плащане на пълната договорена цена  в края на наемния период „БМКЦ“ би трябвало да получи за единия от корабите си не повече от 1.376 млн. долара. Но дори и това не е сигурно.

 

В договора, сключен между „БМКЦ“ и „БМФ“ през лятото на миналата година, има важни клаузи. Според тях наемателят може сам да прецени, че използването на фериботите е неефективно поради неизгодни цени за превоз по море или липса на товари и по тази причина да спира плащането на наема си за период от 45 дни всяка година.

 

При положение, че според Ивайло Гавраилов от БМФ вече са поискали намаление на наемната цена със същите мотиви, няма никакво основание за съмнение, че от дружеството ще се възползват и от договорената възможност, за да я намали допълнително.

 

На практика това означава, че за двата ферибота, които ползва под наем, компанията може да не плаща наем в продължение на общо 90 дни годишно. За БМКЦ това означава близо 68 хил. долара по-малко приходи на година или 340 хил. долара за целия наемен период.

 

Освен това, по силата на договора си, държавното дружество се задължава да поема и разходите по всички технически ремонти и модификации до 100 хил. долара, във връзка с регулации, влезли в сила след подписването му. Според специалисти в морския бранш те се извършват средно веднъж на четири години и една от тях с голяма вероятност ще съвпадне с новия наемен период на фериботите.

 

Директорът на „Параходство БМФ“ Александър  Калчев също отказа да предостави каквато и да е информация за мотивите, с които управляваната от него компания е поискала намаление на наемните цени през миналата година. 

„Всичко това е фирмена тайна и аз естествено няма да ви я предоставя“, каза в телефонен разговор той. Като Гавраилов и Министерството на транспорта, Калчев също оправда отказа си да предоставя информация по случая с „клаузи за конфиденциалност“ в сключените договори. Но в копието от тях, с което „Капитал“ разполага, подобна клауза няма.

 

Така на мястото на спестените отговори идват ясните изводи.

 

И все пак - бизнес има


Ако държавна компания като „БМКЦ“ упорито и в продължение на месеци отказва да направи обществено достояние договорните си отношения с частно дружество, това би могло да означава единствено, че в тях има нещо, което трябва да остане скрито. Обяснението, че договорената нова цена на фериботите „Героите на Одеса“ и „Героите на Севастопол“ е намалена с 50% спрямо постигнатата през 2009г. само защото няма бизнес, издържа трудно.

 

В контракта между „БМКЦ“ и „БМФ“ от лятото на м.г. има и клауза, която позволява на наемателя да го прекрати ако в продължение на повече от 30 дни е възпрепятстван да извършва превози на товари и пътници по линията, която обслужва, а държавата не отстрани съществуващите пречки в рамките на месец и половина.

 

Друга клауза позволява на наемателя да прекрати договора си едностранно в случай на липса на товари за единия от фериботите или поради техния спад с повече от 25% спрямо средномесечния за 2013г. за период по-дълъг от 90 дни.

 

До този момент подобни обстоятелства явно не са настъпили, тъй като БМФ не се е възползвал от тази възможност, залегнала в договора.  Логичният извод от всичко това може да бъде само, че макар и не в желания обем, бизнес по линията Варна – Поти – Иличовск има и това лишава от основание намаляването с 50% на наемната цена за фериботите, които я обслужват.

 

Има бъдеще и пред фериботната връзка, по която „героите“ плават. Тя е част от транспортния коридор „Трасека“ между Европа – Кавказ - Азия и към момента е единствената, по която стоки могат да се превозват с жп вагони без разходи и загуба на време за претоварването им. Така морската линия Варна – Поти - Иличовск очевидно остава твърде изгоден бизнес, в който държавата и частните й партньори имат конкурентни предимства и възможност за привличане за транзитен трафик.

Кой и как се възползва от тези предимства е въпрос на търговски отношения от изключителен обществен интерес. В конкретния случай неговата защита няма как да бъде класифицирана като „строго секретна“.

 

Начало  /   Разследвания  /   Случаи и дела  /   Как да получим достъп?  /   Ресурси  /   ЗДОИ в медиите  /   Новини  /   Контакти
© 2008-2018 Фондация Програма Достъп до Информация. Всички права запазени.