Статията е подготвена в резултат на разследване на Блага Георгиева от в. "24 часа", проведено с подкрепата на ПДИ в рамките на проект, финансиран от Фондация "Америка за България" и е част от поредицата "Бегълци от правосъдието". Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на финансиращата организация. 

Собственикът на транспортна фирма, чийто автобус-убиец причини смъртта на 9 души на магистрала “Тракия”, страховит бос на банда касоразбивачи, която се смята, че е обрала стотици сейфове от офиси и магазини край морето и в цяла Източна България, тартор на наркобанда, подпалвач и грабител са петимата бегълци от правосъдието в Бургас за последните 5 години.

Това става ясно от отговор на окръжна прокуратура в Бургас по Закона за достъп до обществената информация.

По утвърдена вече практика обвинителите очевидно повече на защитават правата на избягалите от дълги присъди, като пазят имената им в тайна, вместо по същия начин да пазят правата на жертвите като направят необходимото, за да бъдат прибрани зад решетките осъдените престъпници.

Да изчезнеш

за 60 секунди

Престъпникът беглец с най-тежка присъда в Бургас се оказа Слави Славов, осъден за няколко обира на рекордните за този вид престъпления 15 години затвор.

За поредното бягство от правосъдието потвърдиха от бургаската окръжна прокуратура, като съобщиха, че за 29-годишния рецидивист Слави Славов има издадена европейска заповед за арест на 5 октомври м.г. Тарторът на бандата, извършила един от най-дръзките обири на злато, е обявен и за общодържавно издирване.

Оказва се, че въпреки скандалната серия бягства на осъдени опасни бандити в последните няколко години, след като втора съдебна инстанция е потвърдила 15-годишната присъда на Славов през ноември 2014 г., неговата мярка за неотклонение не е била променена на “постоянен арест” и

той е останал

на свобода

Така, след като на 1 юли 2015 г. ВКС потвърждава окончателно една от най-тежките присъди, давани за организиране на 3 кражби от офиси и магазини в Бургас и от златарско ателие в Приморско, Славов вече е в неизвестност. Според оперативни данни той е избягал от страната през Турция, а след това се е скрил в друга държава.

В последните години Славов е смятан за един от най-опитните организатори на по-големи удари, при които бандата му задига сейфове от офиси и магазини. Макар че професионалният обирджия е 3 пъти осъждан, а първата му присъда за кражба влиза в сила, когато той е едва 19-годишен, той е лежал зад решетките само около 2 г.

Едва през 2010 г. криминалисти започват сериозно да разследват вече прочулата се като “Бандата на Слави” група. По това време Славов и останалите четирима професионални обирджии Петко Профиров, Жельо Желев, Емил Георгиев, Живко Николов и Илко Петков вече имат зад гърба си десетки успешни касоразбивания. Само при един от ударите на групата в офис на компютърна фирма в Ямбол през 2008 г. Славов и двама от аверите му

задигат сейф

със 180 хил. лева

Бандата правела удари по няколко пъти в седмицата, дори имало и случаи, в които само за една нощ обирала по 3-4 офиса, сочат данни на полицията.

Касоразбивачите действали изключително професионално и не оставяли никакви следи. Винаги предварително проучвали обекта до най-малката подробност.

Групата има реализирани обири в Бургас, Ямбол, Стара Загора, Варна и Пловдив. Членовете й действали в различно съучастие, като основното ядро било от 3-4-ма души. Те били най-опитните, останалите се прикрепяли към тях в различни конфигурации според задачата. Общият брой на бандата наброявал десетина души.

Криминалисти описват Славов като изключително комбинативен, с нужните технически познания и контакти, чрез които да пласира откраднатата стока.

Освен това тарторът, макар и млад, бил ненадминат при подготовката за “удар”. Подбирал предимно магазини за компютри и техника, както и фирмени офиси. Дълго време преди да нападнат набелязания обект, Слави и най-приближените му го оглеждали, влизали като клиенти, проучвали обстановката, разположението на СОТ-а и други подробности за успешна акция. Умеели да

обезвреждат

охранителната

техника за

секунди

В продължение на няколко години касоразбивачите буквално “подпалили” региона, като се целели само в обекти с големи обороти. Разбивали каси със суми между 10 000 и 200 000 лв., по-малките сейфове направо изнасяли, а от компютърните магазини избирали най-скъпите лаптопи. Имали си хора, които ги “чистели”, премахвайки данни, чрез които компютрите могат да бъдат разпознати и проследени.

Когато през 2008 г. е опразнен сейф със 180 000 лв. на компютърна фирма в центъра на Ямбол, бургаските криминалисти вече подозират кой може да стои зад дръзкия обир, но нямат никакви доказателства. В разследването тогава са включени и специални разузнавателни средства, но едва две години по-късно касоразбивачите падат в капана на полицията.

Това е малка част от откраднатото от бандата на Слави злато, която бе намерена от полицията. Останалата плячка се смята, че е продадена в Турция от Славов.

Това се случва, след като петима от хората на Слави задигат сейф с над 700 грама златни бижута от ателие в Приморско. Ударът е оценен по цени на съда за 50 хил. лв., но по оперативни данни цената на златото на черния пазар достига 100 000 лв. Крадците са успели да изкарат златото в Турция, където се продава на високи цени.

За да се стигне до ареста и осъждането на Слави и групата му обаче, крадците правят серия от грешки при последните си 3 удара в края на 2010 и началото на 2011 г.

На 5 декември Славов и четиримата му помощници пристигат с две коли “Мерцедес” и “Форд Мондео” край много оборотен супермаркет в Бургас. За секунди изкъртват метална щора и чупят патрона на входната врата на магазина

само с помощта

на две отвертки

и чук

Вътре намират две каси, изкъртват ги директно от поставките и се изтеглят с автомобилите към близко сметище. Там Славов разбива касите, вади отвътре оборот от близо 6000 лева и изхвърля сейфовете и документите в тях директно на сметището. По-късно полицията намира счетоводни документи между боклуците, които помагат на обвинението. Само 5 дни след този удар Слави и аверите му отново излизат “на работа”. Този път касоразбивачите паркират “работните автомобили” пред офис на фирма УБулсаткомФ в бургаския кв. “Славейков”.

Обирджиите носят със себе си само две отвертки, чук и щанга тип кози крак, но с тях успяват за по малко от минута да счупят витринно стъкло, да изкъртят бравата на складово помещение и офис на фирмата и

да разбият

метален сейф там

За съжаление на обирджиите, час по-рано инкасов автомобил е прибрал големия оборот и те трябва да се задоволят само с намиращите се в касата около 880 лв.

Но големият удар предстои съвсем скоро и още следващата седмица, в дните преди Коледа, Славов започва да оглежда набелязан от него златарски магазин в центъра на Приморско. Така навръх Ивановден в нощта срещу 8 януари босът и четиримата му помощници отново излизат на удар. Този път нещата са планирани доста по-внимателно.

Бандата паркира своите автомобили в края на курорта, задигнат е “Фолксваген Пасат”, на който се прекачват крадците и стигат до набелязания обект. Там разбиват решетката и вратата за секунди, но никой не влиза, а групата се оттегля. Целта е да бъде проверено дали няма да се задейства охранителната система. Едва няколко часа по-късно, около 6 ч сутринта, петимата крадци се връщат, крадената кола е оставена с работещ двигател, а двама от бандата застават на пост. Единият дебне близкия хотел, където компания празнува Ивановден, а другият пази за изненади пред златарския магазин. В това време Славов влетява в магазина и започва с чук да троши витрините със златни накити, а двама от помощниците му събират плячката в бял сезалов чувал. Опитните обирджии успяват да отмъкнат близо 800 грама злато за по-малко от 2 минути, качват се в колата и потеглят с мръсна газ. Няколко преки по-нататък обаче бандитите спират и изоставят колата, като според предварителния план на Славов вътрешността на автомобила е посипана с белина, за да се заличат следите. Час по-късно те отново са в Бургас и вече обмислят алибитата си. Още на следващия ден Славов

усеща, че

полицаи

са по петите им

и опитва да продаде 600 грама злато за 20 хил. лева, но не намира човек, готов да даде веднага парите. Все пак в първите 24 часа бандата успява да пласира 200 грама от плячката и си разделя 8000 лева. Останалата част от отмъкнатия благороден метал и до днес е в неизвестност, смята се, че

златото е

изнесено и

продадено в
Турция от Славов

Вероятно това са част от парите, с които босът на касоразбивачите сега се крие в чужбина.

Малко след златарския обир полицаи арестуват цялата банда на Слави. Професионалните крадци остават в ареста с месеци, но около година по-късно един по един всички излизат под гаранция.

Докато са зад решетките, част от обирджиите се пречупват и правят признания за трите обира, които се оказват решаващи за присъдите, макар че в съда крадците се отказват от думите си.

По време на делото в Бургаския окръжен съд тарторът Славов и аверите му пък правят най-разнообразни опити да опровергаят събраните улики и доказателства. Един от проговорилите крадци си измисля, че страда от “синкопс и колапс”, от която получавал припадъци и нищо не помнел. Заради тази диагноза не помнел, че извършил обирите или че после подробно е признал за тях пред съдия. Друг от проговорилите бандити пък заявява, че се бил съгласил да преразказва чужди думи, защото бил задържан, много нервен, гладен и подведен, че ще му издадат разрешение за оръжие и че ще бъде само свидетел.

Тарторът Славов пък предприема друга тактика – той води в съда свидетел, който заявява, че той е извършил обира на каса в офиса на “Булсатком”. Показанията обаче бързо издишат, след като при разпита става ясно, че

лъжливият

свидетел не

може да обясни

как е изключил

алармата

Въпреки оспорвания процес и трите съдебни инстанции категорично признават Слави Славов за виновен като организатор на серията кражби и той е осъден на 15 г. затвор. Другите двама от основните участници в бандата – Петко Профиров и Емил Георгиев, са осъдени съответно на 8 и 6 г. Те вече излежават присъдите си. Един от осъдените на първа инстанция обирджии пък почина при катастрофа и не дочака окончателното решение.

От тази сграда в Ямбол Слави и хората му отмъкват от сейф 180 000 лева през 2008 г., а делото по този случай е в съдебна фаза.

5 години след серията от обири обаче се оказва, че основният организатор и бос на престъпниците – Слави Славов, макар и осъден на 15 г., най-вероятно няма да лежи нито ден зад решетките.

Да печелиш от

автобус убиеца

От 4 март 2016 в Интерпол с червена бюлетина е обявен за издирване и избягалият  50-годишен турски гражданин Ениз Ченгел, осъден у нас на 10 г. затвор за катастрофа, отнела 9 живота. Странно защо това става едва 4 месеца, след като влязлата в сила присъда не бе изпълнена през ноември м.г. защото собственикът на фирма “Ентуртранс” се изпари.

Автобус с регистрация А 8534 АН на бургаската фирма “Ентуртранс”, пътуващ по линията София – Бургас, катастрофира малко след 1 ч на 15 юни 2011 г. Зад волана е 43-годишният водач Светослав Димитров. Рейсът е на магистрала “Тракия” на територията на Пловдивска област, когато внезапно се отклонява наляво, левите колела се повдигат, от натоварването и преразпределянето на масата се пука една от вътрешните задни гуми. Виждайки, че отива към мантинелата, шофьорът рязко завива надясно и автобусът се обръща странично, плъзва се по асфалта и се удря със задната си част в бетонна колона на близкия надлез.

Този механизъм описват по-късно автоексперти и го обясняват с техническа повреда и неправилна реакция на водача.

При катастрофата на място загиват 8 души: вторият водач Иван Чакъров и пътниците Мехмед Зюлфикер, Петя Кузманова, Пламена Кръстева, Йонка Георгиева, Бояна Рангелова, Ивиана Димитрова и Хайдемари Ингилиан. С много тежка черепно-мозъчна травма е бургазлийката Албена Самуилова, която през август умира в реанимацията на пловдивската болница. 11 пътници са с тежки травми, по-късно определени от съдебни медици като средни телесни повреди.

Наказателното производство е образувано в окръжната прокуратура в Пловдив. Като обвиняеми са привлечени шофьорът Димитров, собственикът на фирмата Ениз Ченгел и шефът на транспортния и? отдел Николай Точев.

През лятото на 2012 г. ВКС прецени, че делото трябва да се води в Бургаския окръжен съд, тъй като от този регион са повечето свидетели.

Процесът започна през ноември 2012 г., като два пъти преди това беше отлаган. След дълги консултации между съдебния състав и страните се стигна до споразумение за съкратено съдебно следствие, но без признаване на вина от страна на обвиняемите. Така от 70-те свидетели по обвинителен акт показания дадоха по-малко от 20, но въпреки това делото се проточи близо година. От началото на процеса нито един от тримата обвиняеми не се признава за виновен. Защитната теза на адвокатите на Ченгел, е, че той назначил хора, които да се грижат за различните дейности във фирмата, и отговорността за случилото се не е негова.

Процесът приключи на първа инстанция на 30 септември 2013 г. Съдебният състав с председател Денчо Стоянов произнесе две 10-годишни присъди за Ченгел и Точев, Светослав Димитров получи 5 г.

Присъдата бе обжалвана от подсъдимите и протестирана от държавното обвинение. Втората инстанция потвърди решението на окръжните магистрати със свое решение от 18 декември 2014 г. Делото влезе във ВКС през септември, окончателното решение на съда е от 21 октомври. С него определените на първа инстанция наказания бяха потвърдени.

След като съдебната охрана не откри Ченгел на посочения адрес на 10 ноември, присъдата бе върната в прокуратурата, а виновникът за смъртта на 9 души “мина в графа” избягали от страна.