В решение по делото Хаджиев с/у България от 23 октомври 2012 г. Европейският съд по правата на човека постанови нарушение на чл.8 и чл.13 от Европейската Конвенция за правата на човека. Съдът се позовава на решението по делото Асоциация за Европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България от 2007 г., с което е обявено, че системата за тайно следене в България не съответства на Конвенцията. Особеното в случая е разкритието, че гражданите не могат да получат информация дали са били обект на прилагане на специални разузнавателни средства (СРС), дори когато активно са поискали такава информация, тъй като съдилищата се позовават на защитена със закон тайна.

Съдът изразява безпокойство, че гражданите, с изключение на случаите на наказателно преследване, не могат никога да научат, че са били обект на тайно следене и да потърсят удовлетворение за това. За първи път се коментира създадената през 2009 г. парламентарна подкомисия за контрол над СРС, като се отбелязва, че законът е неясен по въпроса дали тя може да разглежда случаи отпреди съществуването си. Подчертава се, че отникъде не следва задължение за тази подкомисия да извършва проверка по индивидуални искания за достъп до информация.

Делото е водено от адвокатите Михаил Екимджиев и ръководителя на правния екип на Програма Достъп до Информация Александър Кашъмов. Защитата на Хаджиев по две от делата пред националните съдилища бе осъществена с подкрепата на ПДИ.

През 2001 г. г-н Хаджиев подава заявление по Закона за достъп до обществена информация, адресирано до Окръжен съд – Шумен, с което иска да бъде информиран дали е издавано разрешение за прилагане на СРС спрямо него. Отговор не е постановен, поради което мълчаливият отказ е обжалван по съдебен ред, като за компетентен съд е определен Окръжен съд – Варна. Жалбата е отхвърлена, при което жалбоподателят отнася случая до Върховния административен съд. Последният оставя в сила решението на ОС- Варна с мотивите, че правото на достъп до обществена информация не е абсолютно и подлежи на ограничение в случаите, когато информацията е класифицирана. Такъв е случаят с информацията, придобита чрез СРС, съгласно Закона за специалните разузнавателни средства. Следователно според ВАС, Конституцията и Европейската Конвенция за правата на човека не са нарушени (решение № 1195 от 12 февруари 2004 г. по адм. д. № 9881/2003 г., ВАС, V о.).

Същата е съдбата на искането на жалбоподателя за достъп до сходна информация от 2003 г., съдебната процедура по което завършва с решение № 4408 от 15 май 2004 г. по адм. д. № 996/2004 г. на ВАС, V о. Последното искане на г-н Хаджиев е подадено през 2008 г., като съдебната процедура по обжалването приключва с решение № 9720 от 15 юли 2009 г. по адм. д. № 15505/2008 г. на ВАС, ІІІ о. Във всичките случаи съдилищата се придържат към констатацията си, че информацията е класифицирана и жалбоподателят няма право на достъп до нея.

Цялото решение можете да прочетете тук: http://hudoc.echr.coe.int/sites/eng/pages/search.aspx?i=001-114076