До този извод стигна състав на АССГ по дело на Красен Николов (Mediapool) срещу мълчалив отказ на Национална агенция по приходите (НАП) да предостави информация за несъбраните публични вземания на съдебната власт, на МВР, и от ДДС. 

Информацията е поискана от Красен Николов с три заявления от декември 2020. НАП регистрирали заявленията под един входящ номер но не се произнесли по тях в законоустановения 14-дневен срок.
С подкрепата на ПДИ мълчаливият отказ е обжалван пред АССГ.

С Решение № 2784 от 26.04.2021 на АССГ мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на изпълнителния директор на НАП за изрично произнасяне по заявлението. 

Съдията приема за безспорно, че търсената информация има характера на служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ – касае се за информация, свързана с упражняване на правомощията на НАП по събиране на публични вземания по чл. 162 от ДОПК (Дял четвърти от ДОПК) – декларирани в НАП или установени с ревизионни актове или наказателни постановления от органи на НАП – републикански данъци на физически лица или юридически лица (данък върху доходите, данък печалба, данък върху добавената стойност и др.), задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции и др., както и установени от други органи на държавна или общинска власт в Република България (от т.нар. „външни“ за НАП публични взискатели) като общини, министерства, агенции, комисии и инспекции, съдилищата и прокуратурите и мн. др., предадени за събиране от НАП – например: общински данъци и такси; държавни и съдебни такси; мита, акцизи, глоби и имуществени санкции и др. Всички поставени от заявителя въпроси (на каква стойност са несъбраните публични вземания, колко от тях са зачислени към НАП, вземания на каква стойност са погасени по давност или са преценени като несъбираеми и т.н.) касаят събирането на публични средства, поради което безспорно засягат обществеността и са свързани с дейността на НАП и начина на организирането ѝ.

Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, изискващи писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, както и от чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение и връчване на решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация.

Следователно, налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението формира мълчалив отказ, който противоречи на нормите на ЗДОИ и подлежи на отмяна само на това основание.

Налага се извод, че мълчаливият отказ за произнасяне по заявление, подадено по реда на ЗДОИ, е недопустим, тъй като административният орган е длъжен да се произнесе изрично по него, както и да уведоми заявителя за това произнасяне, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, като се задължи органът да се произнесе изрично по заявлението с мотивирано решение по реда и в сроковете на ЗДОИ, като предостави исканата обществена информация.
Решението е окончателно.

Казусът е отразен в публикация на Красен Николов от 15 май 2021 в Mediapool - "Как Галя Димитрова от НАП успя да "укрие" ДДС-то".