Онлайн наръчника Legal Leaks Toolkit предлага 20 съвета как да се използва достъпа до информация като средство за разследване и как предоставените и отказаните документи да се превръщат в журналистически текстове в 45 страни от региона на ОССЕ, повечето страни членки на Европейския съюз, САЩ и Канада. Наръчникът е изготвен е в рамките на проекта LegalLeaks, изпълняван от Access Info Europe и NetwzverkfurOsteuropa-Berichterstattung (n-ost).

Интерактивното помагало бе представено на 3 май в Берлин от Дуня Миятович,представител на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за свобода на медиите, AccessInfo и Мрежата за репортажи от Източна Европа. В събитието участва и Христо Христов от в. „Капитал”.

Наръчникът е предназначен за журналисти от печатни и  електронни медии, блогъри и специалисти, които се нуждаят от информация, съхранявана от публичните институции.

Онлайн пособието е разделено на три секции. Журналистическо проучване включва стъпка по стъпка попълването на заявление и как то да се използва от журналиста. Секцията Право на информация разяснява основните моменти, които трябва да се знаят за прилагане правото на информация в държавите със закони за достъп до информация. Анализира се и законодателството в държавите-членки на Съвета на Европа. 
    
Информация за отделните държави предлага хронология на законите за достъп до информация от 1766 до 2010 година; текстовете на законите в 40 от 47 държави - членки в Съвета на Европа; обхват на законите; възможности за обжалване и контролиращите изпълнението на закона органи; сроковете за отговор на заявлението в отделните държави.

Освен примерни текстове на заявления за достъп, наръчникът посочва начините за обжалване, когато не е предоставена исканата информация. Заявителят може да използва четири механизма – обжалване пред самата институция, отказала достъп; внасяне на жалба в административен съд (в 11 държави – членки на Съвета на Европа това е единственият възможен вариант); информационен комисар и омбудсман.

Наръчникът не уточнява дали е по-добре или не заявителят да спомене, че е репортер, когато подава заявление. Аргументи: на журналистите се дава по-бързо, по-евтино и повече информация, но разследванията им могат да предизвикат още откази или укриване на информация.
 
Последната версия на наръчника е от 2014 г.: http://www.legalleaks.info/.