Правата на човека и променящата се медийна среда
„Правата на човека и променящата се медийна среда” е написана от Томас Хамарберг (комисар за правата на човека, Съвет на Европа), Дунча Миятович (представител на Организация за сигурност и ОССЕ[1] – за свобода на медиите), Ейдън Уайт (международен медиен специалист), Андърс Олсън (експерт по прозрачност и публичен достъп до информация), Миклош Харажди (бивш представител на ОССЕ за свобода на медиите), Бойко Боев (старши правен експерт в Article 19), Барбара Буковска (главен директор „Право и политика” в Article 19), Дуве Корф (професор по международно право, Университет Метрополитън, Лондон) и Ян Браун (старши изследовател, институт по интернет, Оксфорд).
Съдържанието е представено в главите Защита на журналистите от насилие; Етична журналистика и права на човека; Достъп до официални документи; Медиен плурализъм и права на човека; Обществени медии и права на човека; Социални медии и права на човека. Книгата способства за по-задълбочена дискусия по различни медийни развития, оказващи влияние върху правата на човека, а заключенията на авторите са свързани с член 10 на Европейската конвенция за правата на човека[2], който прокламира свобода на изразяване на мнение. Защита на журналистите от насилие Авторите разясняват как да не се злоупотребява с властта на медиите, които са ключов елемент за функциониране на демокрацията, как да се гарантира тяхната свобода и възможността на журналистите да пишат независимо. Правителствата, твърдят авторите, следва да поемат и спазват ангажименти, свързани с ненамеса в свободата на медиите, съобразена с международните стандарти за правата на човека; защита на упражняващите журналистическата професия от тормоз и излагане на насилие; създаване на условия, при които да се развиват свободните медии и свободата на словото. Затова трябва да има пълно признаване на факта, че сигурността на журналистите и журналистиката са задължителна предпоставка за демокрацията. Авторите напомнят, че опитите за сплашване на журналисти са често срещани, че заплахата от насилие се превръща във форма на цензора, която остава ненаказана. И че последните 5 години около 30 журналисти са убити в региона на ОССЕ, обхващащ 56 държави на 3 континента. Етична журналистика и права на човека Понякога медиите злоупотребяват с личната неприкосновеност и интегритета на хората, а натискът от конкуренцията може да създаде култура на незаконна и неетична дейност на репортерите (телефонният скандал във Великобритания от юли 2011). Затова според авторите медийната общност следва да разработи система за ефективна саморегулация, основана на договорен етичен кодекс. Понятието «етична журналистика» е тясно свързано с медийната саморегулация, породена от желанието на редакционните екипи да се защитят от намеса на различни групи. Етичната журналистика върви ръка за ръка със защита правата на човека в Европа и се корени в моралните ценности. Тя служи на правото на обществеността да знае, тя търси истината и не изопачава фактите. Според авторите на книгата осмислянето на етичната журналистика като публично благо е свързано с нов начин на говорене за важността на информацията и за това как се информира европейското общество. Достъп до официални документи Журналистите правят репортажи, разследват и анализират, те информират за революции и войни, за политики, религия, известни личности, изкуства, спорт. Те ни забавляват, а понякога и ядосват. Но най-важна е ролята им на „обществен страж”, който за да се противопоставя на злоупотребата с власт в публичния и частния сектор, трябва да има достъп до информация за действията и решенията на овластените и да намира необходимите документи. Швеция е дадена за пример как се насърчава откритото управление, където повече от 200 години достъпът до официални документи е конституционно гарантиран. Важен компонент на прозрачността според авторите е и защитата на журналистическите източници, особено ако това са служители, разкриващи нередности. Медиен плурализъм и защита правата на човека Заплаха за медийната свобода днес в Европа са комерсиализацията и монополът. Прозрачността на собствениците е ключов административен инструмент за разчупване на монопола. Плурализъм на медиите означава структура, която включва конкуриращи се, диверсифицирани, независими канали, обхващащи всички обществено значими сфери. Тази част на книгата представя тенденциите на медийния плурализъм в държавите членки в Съвета на Европа. Отделено е специално внимание на монополизма като основна пречка пред медийния плурализъм. Правните стандарти, свързани с плурализма в медийната среда са зададени в Член 19 на Всеобщата декларация за правата на човека (1948), Член 19(2) на Международния пакт за граждански и политически права (1966), Член 10 на Европейската конвенция за правата на човека (1950) и Член 11 на Хартата на основните права на Европейския съюз (2000). Обществени медии и права на човека Припомняйки, че добре функциониращата обществена медия следва да е решаваща за защита правата на човека, като предоставя трибуна за всички гласове в обществото, авторите твърдят че бъдещето на медиите е неясно. Има два сценария - оптимистичен, който се отнася до важността на медиите за културното наследство и песимистичен, според който тези медии са остарели, скъпи и без бъдеще в дигиталната ера. Социални медии и права на човека През 2009 на Първата конференция на министрите на държавите членки на Съвета на Европа по въпросите на медиите и новите комуникационни услуги в Рейкявик, Исландия се приема декларация, че макар и достъпът до интернет да не е човешко право само по себе си, държавите членки на Съвета на Европа са длъжни да предоставят или поне да разрешават достъп до интернет. В този смисъл един от проблемите на социалните медии е как интернет регулациите да не задушат свободата на словото. В наши дни „блокирането” е често използвано средство, за да се предотврати стигането на дадено съдържание до крайния потребител. Това обаче не е ефективен метод за предпазване от злоупотреба с правата на човека. Кой трябва да решава дали да се блокира или не? В доклада за 2011 на специалния докладчик на ООН за свобода на мнението и изразяването се подчертава важността на свободното изразяване в интернет. В същото време трябва да се продължи дискусията как да се гарантира защитата на личния интегритет в социалните мрежи без да се подценява свободата на изразяване. Свободата на изразяване в интернет е основна свобода в съвременния свят. Заедно с личната неприкосновеност в интернет пространството, тя е жизнено важна за свободната комуникация, сдружаване и колективното решаване как да се развива обществото ни. По отношение на социалните медии и правата на човека авторите на книгата поясняват, че трябва да се разрешат проблемите в три области – слабост на доктрината на Европейския съд за правата на човека, засягаща свободата на преценка на отделни държави; засилване ролята на посредниците от частния сектор с изискване те защитават интернет свободите на своите потребители; е върховенството на закона. Издание на Съвета на Европа с предговор от Томас Хамарберг, книгата „Правата на човека и променящата се медийна среда” ще бъде интересна на всички, които искат да научат повече за нивото на защита на медийната свобода и свободата на изразяването в Европа - теми от изключителна важност, изискващи сериозен обществен дебат. Human rights and a changing media landscape, by Thomas Hammarberg, Dunja Mijatovic´, Aidan White, Anders R. Olsson, Miklós Haraszti, Boyko Boev, Barbora Bukovska, Douwe Korff, Ian Brown, Council of Europe, December 2011, ISBN 978-92-871-7198-6, 210 рр [1] ОССЕ – Организация за сигурност и сътрудничество в Европа [2] http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/F84D2B7F-0F2E-403B-892F-8CA51C30A8B3/0/BUL_CONV.pdf - Конвенция за защита правата на човека и основните свободи |