![]()
Кой има право на достъп до информация?
![]()
Законът не поставя никакви ограничения по отношение на заявителите. Това положение е напълно съобразено с международните стандарти за достъпа до информация/достъпа до документи, в които е залегнал принципът, че информацията, създавана и съхранявана от държавата, е достъпна за всеки. Трябва ли заявителите да обясняват защо им е необходима информацията?
Не. Никой не може да изисква да мотивирате искането си за достъп до информация. Тъкмо обратното – в случаите на отказ институцията е тази, която следва да ви посочи законоустановеното ограничение и да обоснове налагането му.Има ли групи заявители, които ползват привилегии при получаването на достъп до информация?
Не. Принципът, заложен в закона, е РАВЕН достъп до обществена информация за всички. Не може да има преимущества за различни групи заявители – например журналисти, изследователи, адвокати, търговци и т.н.Могат ли нерегистрирани обединения на граждани/организации да искат информация по реда на закона?
Да. Няма пречка за това при положение, че всеки има право да търси и получава информация (чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБ). В такъв случай е най-добре заявлението да бъде подадено от един от членовете на обединението/групата/клуба като физическо лице с посочване на неговите данни за контакт.
Кой е задължен да ни предоставя информация? Задължени да предоставят информация са:
Кои лица извършват дейност, финансирана от държавния бюджет?
Ежегодно в Закона за държавния бюджет на РБ се публикуват списъци на лицата, получаващи финансиране от него.
Задължени ли са държавните или общинските "предприятия" да предоставят информация?
Държавните/общински предприятия са задължени да предоставят информация по реда на ЗДОИ, тъй като са публичноправни субекти по смисъла на закона.
Каква информация можем да искаме по ЗДОИ?
![]() Информацията винаги е записана на някакъв носител. Обикновено информацията, която съхраняват държавните и общинските органи, се съдържа в документите, които те създават. Това могат да бъдат заповеди на министри, кметове и др., решения на Министерския съвет или общинските съвети, договори, заплатени от бюджета, отчети за извършвана дейност, стенограми от заседания, статистически данни и други писмени материали (план, карта, фотография, изображение). За съхраняване на информация се използват компактдискове, дискети, компютърната памет или други магнитни носители, аудио- и видео ленти и т.н. Понякога не е достатъчно да се прочете само документът, който ви интересува, можете да поискате и съпътстващите мнения, становища, препоръки и бележки. Искането за достъп до информация административна услуга ли е?
Не. Достъпът до обществена информация е основно право, гарантирано от чл. 41 на Конституцията на Република България.За разлика от достъпа до информация по ЗДОИ - информацията, която се предоставя на гражданите и юридическите лица при административните услуги, е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на други техни права или задължения (Административнопроцесуален кодекс). Извършването на административните услуги е свързано с доказване на законен интерес от съответното лице. Конкретните административни услуги са регламентирани от съответните специални закони и най-често представляват издаване на различни видове удостоверения, свидетелства, лицензии и т.н. Заплащането на тези услуги е различно за всяка една от тях. Възможно ли е по реда на ЗДОИ да се получи архивна информация?
Не. Достъпът до документите в Националния архивен фонд е уреден от Закона за Националния архивен фонд (ЗНАФ), който определя правилата за събиране, регистриране, обработване и използване на архивни документи. Основната особеност на документите, пазени в Националния архив, е, че всички те притежават качеството ценност по смисъла на ЗНАФ, което обуславя и необходимостта от наличие на специални правила, най-вече за съхранението и използването на тези документи.Някои закони, уреждащи достъпа до специални архивни фондове, препращат към процедурата на ЗДОИ за предоставяне на информация, такъв е например Законът за достъп до документите на бившата държавна сигурност. Еднакъв ли е редът за достъп до обществена информация и достъп до лични данни?
Не. Достъп до вашите личните данни можете да получите по реда на Закона за защита на личните данни. Такива например са различни здравни документи, банкова информация, трудовото ви досие и т.н.Достъп до обществена информация, съдържаща лични данни, можете да получите по реда на ЗДОИ. В този случай администрацията сама извършва преценката как да ви предостави достъп. Така например на интернет страниците на съдилищата са публикувани пълните текстове на съдебните решения (обществена информация), но ЕГН на страните, адресите им и т.н. (лични данни) са заличени. Какво е "информация от обществения сектор" за повторно използване?
Директива 2003/98/ЕО, която е задължителна за България, предвижда свободен достъп до информация от обществения сектор за т.нар. повторно използване. Такива са например разписанията на превозни средства, кадастърът, данни за вписванията по недвижими имоти, данни за температура на въздуха и валежи, данни от геоложки характер и други. Уредбата за повторно използване на информация бе въведено в ЗДОИ през 2007 г.
Каква информация могат да откажат да ни предоставят?
![]()
В някои случаи представителите на различните институции могат да откажат да ви предоставят информация. Тогава в решението за отказ следва да се посочат основания, предвидени в закон. Съгласно Закона за достъп до обществена информация достъп може да бъде отказан само когато исканата информация:
![]() Дори когато съществува основание за отказ, информация трябва да ви се предостави, ако е налице т.нар. "надделяващ обществен интерес" от узнаването й. Според закона надделяващият обществен интерес трябва да се преценява при следните ограничения:
Информация от надделяващ обществен интерес може да бъде публикувана от самите институции без поискване – например така са публикувани в интернет декларациите по Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, и по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. В други случаи балансът трябва да се извършва от администрацията при подадено заявление – това са най-често случаите на обществени дебати, разкриване на случаи на лошо управление и корупция и др.
![]() Понякога исканите от вас документи или папки с документи могат да съдържат части, достъпът до които е ограничен. В тези случаи се предоставя т.нар. "частичен достъп до информация", което означава, че ограничените за достъп части се заличават, а останалата част от документа се предоставя. Типичен пример е достъпът до документи, в които се съдържат и лични данни. В този случай думите или пасажите, които разкриват лични данни, трябва да се зачернят и да се предостави копие от документа без тези данни. Каква информация административните структури са задължени да поддържат постоянно актуална и на разположение?
С цел максимално улесняване на достъпа до обществена информация законът задължава всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично да публикува актуална информация за институцията.Това означава, че администрацията е задължена да публикува на интернет страницата си информация за:
Трябва ли да има специална секция "достъп до информация" на страницата на всяка институция?
Да. Съгласно ЗДОИ в секция "достъп до информация" на интернет страниците на съответните институции следва да се публикуват:
Как да получим достъп до информация?
Как да поискаме достъп до информация?
![]() Искането за информация може да бъде устно запитване или писмено заявление. Бихте могли да използвате и двата начина. Съгласно закона в рамките на всяка институция трябва да са определени длъжностни лица, които да отговарят пряко за предоставянето на обществена информация. Най-често информация за наименованието, адреса, телефона и работното време на приемащите заявления за достъп до информация може да се открие на интернет страницата на институцията. Друг вариант за това е да позвъните/да се обърнете към пресцентъра, деловодство или приемната на институцията, за да ви насочат към кого да отправите искането си за информация.
![]() Първо разберете кой служител в институцията е отговорен за предоставянето на информация. За улеснение можете да проверите в страницата на ПДИ, където са публикувани имената на отговорните по ЗДОИ служители в някои администрации. Обърнете се към служителя с въпроса, който ви интересува, и поискайте да ви дадат достъп в желаната от вас форма: устна справка; преглед и прочит на търсената от вас информация; копия на хартиен или технически носител. Служителят е длъжен да ви предостави информацията ВЕДНАГА, ако това е възможно. В случай, че ви откажат, поискайте информацията писмено.
Съдържание на заявлението
Заявлението може да бъде в свободен текст, написано на ръка или компютър. То трябва да съдържа:
Според закона достъп до информация можете да получите в няколко различни форми. Вие сами определяте в каква форма да ви бъде предоставена исканата информация и съответната институция е длъжна да се съобрази с вашето предпочитание. Можете да поискате:
Съгласно ЗДОИ във всяка една институции следва да има подходящо място за четене на предоставената информация. Служителите са длъжни да ви предоставят информация в желаната от вас форма, освен в случаите, когато за това няма техническа възможност, свързано е с необосновано увеличаване на разходите или води до възможност за неправомерна обработка на тази информация/нарушаване на авторски права.
Заявлението може да подадете на място в съответната институция или да го изпратите по пощата с обратна разписка. В случай, че изберете първия вариант, заявлението ви трябва да бъде задължително регистрирано в съответното деловодство с входящ номер. Не забравяйте да вземете входящия номер. В случай, че подадете заявлението по пощата с обратна разписка, запазете обратната разписка, тя играе ролята на входящ номер и ще ви потрябва, ако евентуално получите отказ да ви се предостави информация и решите да обжалвате в съда. Може да поискате информация и по e-mail, при условия и ред за това, определени от съответната институция. Те не могат да противоречат на закона и изискванията към писмените заявления, предвидени в него. ![]() При отправено устно запитване винаги ли следва да получа информацията веднага?
Невинаги. Веднага би трябвало да получите тези документи, които са лесно достъпни и чието предоставяне не изисква по-сложна преценка от страна на служителите. Такива са случаите, в които информацията вече е публикувана на интернет страницата на институцията, в официалния й бюлетин или пък вече е предоставяна в отговор на друго подобно искане за достъп до информация.Възможно е обаче подготовката на исканата от вас информация да изисква повече време или в момента служителят да не може да прецени дали да я предостави. Какво мога да направя, ако не ми отговорят на устното запитване за информация?
В този случай можете да подадете писмено заявление, с което да поискате желаната от вас информация. С подаването на писмено заявление за институцията възниква задължение да ви отговори в най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни.Адресът, който се посочва в заявлението, трябва ли да съвпада с адреса по лична карта?
Не. Необходимо е да бъде посочен адрес по избор на заявителя, на който той получава кореспонденцията си.Трябва ли заявление, подадено по електронен път, да бъде подписано с електронен подпис от заявителя?
Не. Съгласно ЗДОИ заявлението съдържа определени реквизити, сред които няма изискване за саморъчен подпис на заявителя. Следователно, когато заявлението се подава по електронен път, не е необходим и електронен подпис, който недвусмислено да доказва самоличността на заявителя. Подобно изискване неоправдано би увеличило разходите на заявителите и би ги поставило в неравностойно положение при търсене на информация.Длъжен ли съм да използвам подготвените от институцията формуляри за подаване на заявление, ако такива съществуват?
Някои институции разполагат с формуляри за подаване на писмено заявление, чиято цел е улесняване на търсещите информация. Ако обаче задължително изискват от вас да използвате тяхната бланка, не сте длъжни да го правите.Ако откажат да приемат или регистрират заявлението ми, какво мога да направя?
Макар да нямат право да ви откажат регистриране на заявлението, ако това се случи, можете да го подадете по пощата с обратна разписка.
![]() Отговор на заявлението си за информация трябва да получите задължително до 14 календарни дни от неговото подаване. Исканата информация се предоставя с решение на съответната институция. Възможно е преди институцията да вземе решение по заявлението ви да получите някое от следните уведомления:
![]() В случаите, когато няма пречки за предоставяне на исканата информация, следва да получите решение за предоставяне на достъп до информация. В решението съответната институция трябва да е посочила:
Съгласно закона се заплащат само разходите по копиране на документацията върху хартиен или технически носител. Това става по нормативи, определени от Министъра на финансите). За да получите информацията, предоставена ви с решението за достъп, следва да заплатите посочената в него сума и да представите съответния платежен документ. При получаване на исканата информация се подписва протокол, който съдържа описание на предоставените документи. Понякога, ако информацията е малка по обем, тя се изпраща по пощата, заедно с решението за нейното предоставяне. ![]() Къде мога да заплатя разходите по предоставяне на информацията?
Това обикновено е указано в решението за предоставяне на информация. Най-често заплащането се извършва в сградата на съответната институция или по банков път.Може ли друго лице да получи информацията вместо мен?
Да. За целта следва да се представи пълномощно, в което е достатъчно да се посочат данните на упълномощителя и упълномощения, както и номера на решението, с което се предоставя достъп до информация. Не е необходимо пълномощното да бъде нотариално заверено.Какво мога да направя, ако получената информация е непълна или неточна?
В тези случаи законът позволява поправяне или допълване на предоставената информация. За това трябва да направите писмено мотивирано искане. Не дължите допълнително заплащане.
![]() В случай, че исканата от вас информация или част от нея следва да бъде ограничена за достъп, се изготвя решение за отказ на достъп до информация. Отказът трябва да се направи с решение, което ви изпращат по пощата или получавате срещу подпис. В решението трябва да е посочено:
Всяко решение по вашето заявление за достъп до информация може да се обжалва пред компетентния съд, тъй като законът не предвижда обжалване пред по-горестоящия орган. Внимание! Проверете посочени ли са в решението мотиви за отказа. Задължително е да са посочени причините, както и законовата разпоредба, въз основа на които е взето решението за отказ. В противен случай решението е незаконосъобразно. Как да обжалваме в съда?
![]() Когато сте получили решение за отказ на достъп до информация, можете да обжалвате в срок до 14 календарни дни от датата на получаване на решението. Възможно е обаче изобщо да не получите решение - тогава е налице т.нар. мълчалив отказ. В този в случай можете да подадете жалба до един месец след изтичането на срока, в който институцията е била длъжна да отговори. Адресирайте жалбата до Административния съд по седалището на институцията, чието решение обжалвате. Ако отказът е на министър-председателя, министър, областен управител или друга институция, пряко подчинена на Министерския съвет, адресирайте жалбата до Върховния административен съд. Жалбата се адресира до Окръжните съдилища, ако отказът е на:
Внимание! Жалбата се изпраща в институцията, отказала информацията, като се адресира до съда. Това означава, че трябва да направите следното:
|