Статията е девета последна част от серия от девет публикации, подготвени в резултат на разследване на Тодор Гроздев от в. „Знаме“ - Пазарджик за незаконна сеч в горски стопанства "Чепино" и "Ракитово", проведено с подкрепата на ПДИ в рамките на проект, финансиран от Фондация "Америка за България". Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на финансиращата организация.  

 

Лепнеш ли топла дъвка на контролна горска марка, с нея можеш да маркираш дървета, които да отсечеш и откраднеш. Ако горският не се вгледа отблизо в „печата”, няма да установи бракониерството веднага. Дъвката е добра метафора за гората, която всички с умиление търкаляме по езиците си. Крадците инвестират стотинки, буквално дъвки, за да крадат зелено злато. Какво като темата отдавна е предъвквана… В няколко броя опитвахме да разберем какво точно е ставало в гората на Пазарджишка област в последните месеци, когато изчезнаха хиляди дървета. Официалното говорене по въпроса спря веднага, след като беше започнало. Започнахме това разследване, когато дъвката на бракониерите беше още свежа. Като свежите дънери и вършини, оставени от тях през март.

В предишните осем публикации говорихме за незаконната сеч в ДГС „Чепино” и ДГС „Ракитово” (само в ракитовското стопанство над 2600 са незаконно изсечените дървета, а отделно има 19,5 дка гола сеч), за уволнените горски, за данните, че те са замесени в мащабната сеч, за политиката в гората и за сбърканата система за контрол, която унищожи контрола. Когато дъвчеш дълго една тема, можеш да правиш все по-големи балони. Балони има - ама присъди няма.

Сега системата предполага големи шефове да не биват осъждани

Подадохме заявление по ЗДОИ до Окръжния съд, за да разберем има ли осъден или такъв с висящо дело за длъжностно престъпление директор на всяко едно от горските и ловните стопанства (те са 14 на брой), както и на РДГ-Пазарджик (РУГ-Пазарджик) в последните 6 години. Защото преди 2012-а присъди не са налагани със сигурност, камо ли през 90-те, когато гората се сечеше повсеместно и от народонаселението, и от мафията. Единственият с висящо дело е ексдиректорът на „Алабак” инж. Гено Пеев-Карапеев, е отговорът. Обвинението срещу него сега е, че в периода 1 април - 29 август 2014 г. в качеството си на длъжностно лице като директор на „Алабак” умишлено не е положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на възложената му работа и стопанисването на повереното ми имущество и от това е последвала значителна

щета в размер на 131 043,27 лв.

Става дума за продажба на дървесина от временен склад на фирми без да са получени пари по сделките. Ако в РДГ през годините не бяха констатирани престъпления при одитите, а само нарушения (макар да имаше данни за длъжностни престъпления, а заключенията да съдържаха констатации като „финансов хаос” и „условия за злоупотреби”), в не едно и две стопанства престъпленията бяха факт. Иначе по сигнали на Славчо Василев срещу Гено Пеев бяха образувани 4 досъдебни производства, а особено „брадяса” дело за източване на 58 хиляди лева при извършването на текущи ремонти на горски пътища, възлагани на Борис Борисов-Би Ейч Би"-София, "Стройснаб 2003", ЕТ "Албена-Мустафа Узунов”-Кръстава, ЕТ "Айредин Ерин Еюпов"-Кръстава, Учебно опитно горско стопанство-Юндола и "Мебел лукс" ЕООД-Велинград. Но и то отиде в кошчето. Бе прекратено и дело срещу служителите Ангел Кузманов, Ивайло Джамбазов и Иван Похлупков за това, че на 28 и 29 декември 2009-а като длъжностни лица и членове на комисия не са положили достатъчно грижи при приемането на горски път и са допуснали щети за над 77 хиляди лева.

Срещу инж. Пеев-Карапеев има висящо и

гражданско дело за 169 646 лева щети на „Алабак”,

което в себе си побира констатациите за нарушения, които така и не узряха до обвинителни актове. През юни исковата молба на стопанството не бе уважена от съдиите и горското ще обжалва в Апелативния съд в Пловдив. Това е едно много интересно дело, в което се наложи тройната експертиза да използва аероснимки и джипиеси. Според ищците, разхищенията станали в периода от 1 май 2008 г. до 31 март 2010 г., а за харчовете не е получено разрешение от тогавашната Държавна агенция по горите (ДАГ). Парите били дадени за покупки и ремонти (основно на горски пътища), попадащи в праговете за обществени поръчки, които обаче са проведени без тръжни процедури. Според измерванията и изчисленията по протоколите, работата на наетите фирми е в полза на стопанството. А пътищата се използват и днес. Прокуратурата преди време не образува дела, или защото не намери умисъл, или защото прие, че дадени сделки не са неизгодни. Така виолетовите тоги прекратиха разследване за съмнителен алъш-вериш с „Тойта тиксим”, който бил факт още преди одобрението от София и преди четири от возилата да са доокомплектовани и да станат годни за ползване, т.е. преди да бъде фиксирана крайната цена.

А пък петият от автомобилите влязъл в стопанството срещу 10 920 лева едва 9 месеца след като бил платен

и фактуриран (платежният документ е от 24 ноември 2011 г.), което е с 5720 лева повече от одобрената за покупката сума. „Фен съм на руските коли, тях съм карал през цялата си трудова дейност, затова ги избрах”, чистосърдечно уверил Пеев. Но през март 2008-а купил джип Wrangler за 7600 лева от физическото лице Мариета Евтимова от София  и направил ремонт за 6238 лева в „Тойота тиксим” (с 832 лева над разрешената сума). Пеев купил листосмукачка и дробилка с колесар за 31 680 лева без проучване и тръжна процедура, констатира лично шефът на ДАГ Бисер Дачев, а тази сума също е претенция по делото. Но пък сега свидетели казаха, че имало голяма нужда от дробилка и смукачка, пък на пазара цените били такива, добавиха експертите.

Анонимно писмо „за най-големия душманин на гората”

бе изпратено още при завръщането на Пеев-Карапеев в „Алабак” през 2013-а. до директорката на ЮЦДП Айнур Ибрямова с копие до министър председателя и главния прокурор. В него се твърдеше, че две поредни нощи в стопанството се унищожават доказателства за заграбени от Пеев 500 хиляди лева. "Превърнахме се в боклукчии, за да се доберем до част от унищожените документи, чиито копия прилагаме", пишеха горските и прилагаха три протокола от 2008 и 2005 г. за ремонт на стари и изграждане на нови горски пътища, които са видимо късани, мачкани и след това лепени. В заверата били главният инженер Иван Мишев, Ангел Кузманов и помощник-лесничеят Ибрахим Мандраджиев, описваха в писмото схемата с договори от близки фирми за ремонт на пътища, която източва касата чрез фалшиви протоколи с фиктивна или раздута работа. Карапеев бе назначен от ДПС, негласно се знаеше тогава, макар преди това той да бе подкрепян и от БСП.

В онзи момент той представляваше стопанството и като частен обвинител, и като кандидат-обвиняем,

"Това е несериозно. „Аз съм този, който ще сезира прокуратурата за извършените кражби. Ако говорим за ремонта на горските пътища, аз съм работил с 200 фирми за 9 години управление и направихме 100 км нови пътища и ремонтирахме 180 км стари, но на цени, много по-евтини от нормалните. А Василев за 4 години работи само с 2 фирми, и то свързани, и изпълнителите за това време станаха милионери. За това време срещу мен имаше следствия, дела, шестима следователи се смениха, но не доказаха никакви престъпления. Не може стопанството по Славчовасилево време да има 94-процентно изпълнение на плана, но финансовите приходи да са наполовина от очакваното”, казва по този повод Пеев-Карапеев. Той вярва, че ще бъде оправдан по обвинението на прокуратурата. „Тогава бях оставил стопанството с над 60 хиляди лева печалба и над 1 милион лева в сметките. То процъфтяваше, а освен премии, служителите вземаха четирицифрена средна брутна заплата”, опонира Василев. На терен обаче тогава видяхме, че Пеев е прав за констатирани нарушения в гората - и то масови. Сечта бе приключила, в гората бе оставен похабен материал, а фирмите си бяха взели гаранциите. Впрочем, фирмите в тези участъци бяха на споменатите в предишни публикации Атанас Кръстев и братя Коцеви.

През 2016 г. съвместно разследване на WWF и телевизия СКАТ разкри незаконна сеч в „Селище”, както и прикриване на кражбата на 120 куб. м дървесина с издаден превозен билет пост фактум. Бе ясно, че влиятелни дърводобивни и дървопреработвателни фирми от района с протекцията на стопанството са изсекли два пъти повече от разрешената интензивност 20% на сечта във вековна гора като нарушенията са прикрити при освидетелстване на сечището и при последващи проверки. Обвиняем не се яви на хоризонта.

До съд не стигна и друго едно фрапиращо нарушение от май 2013 г.

Около 250 кубика дървесина бяха незаконно изсечени в „Широка поляна”, а всички те попадаха в територията на биосферен резерват „Дупката”, защитен от “Натура 2000” (а там сечта е ограничена и интензивността й по лесоустройствения план е около 25 до 30 процента). Имаше съмнение, че това е стройна схема на източване на гората и подозрението падна върху директора инж. Иван Гюров. Сечта бе случайно осветена - от почиващ край едноименния язовир горски началник. Прокуратурата заразследва как горските са оправдавали документално извозването на немаркирана дървесина към цехове от Сърница (в един от тях бяха намерени десетина кубика). Работното обвинение по чл. 234 (1) от НК не прерасна в по-сериозни обвинения за длъжностно престъпление. Не се откри „златната горска марка” на виновника, макар сърничанин, хванат с 10 куб. м от дървесината, да твърдеше, че конкретен горски му давал на два камиона по 4-5 трупи “отгоре”, които били маркирани с горска марка. Доказателството срещу служителя не се намери, защото маркировката била изрязана и унищожена, след като трупите били обработени за пелети.

Днес горският е гурбетчия в Англия, а от онзи скандал остана голото предположение, че хиляди кубици са били скатавани по този начин в прекрасния затънтен горски край между Батак и Доспат. И анекдотичната случка как джип на проверяващите почти като по „Андрешко” на Елин Пелин затънал в калта, а инспекторите обвинили шофьора, че умишлено ги е оставил там, защото спрял возилото точно по средата на блатото, което можел да заобиколи. Остана да виси над портала на стопанството и надписът “Корупцията е изкушение, но и враг на партньорските взаимоотношения!”. Така и не ни казаха дали е сложен след като са започнали проверките.

На съд обаче бе даден бившият зам.-директор на „Ракитово” Нейко Овчаров

Впоследствие той осъди прокуратурата за 20 хиляди лева за сериозно разклатеното си здраве (в съда бяха изслушани кардиолог, ендокринолог, психиатър и невролог) и нанесените морални травми. Овчаров бе обвинен в злоупотреби и длъжностно престъпление и бе уволнен дисциплинарно през март 2012-а от директора Петър Байлов. Досъдебното производство в РПУ-Велинград срещу началника прерасна в акт на държавното обвинение за съставяне на официални документи с невярно съдържание по чл. 311 (1) от НК. То бе за това, че на 30 декември 2010 г. в Ракитово, в кръга на службата си, Овчаров е съставил констативен протокол за освидетелстване на сечища, в които удостоверил неверни обстоятелства относно наличните неотсечени маркирани стебла, като посочил, че такива няма, вместо да отрази реално наличието на маркирани, стоящи на корен 36 дървета в отдела - ела, бял бор и бук, с обща кубатура 119,37 куб. м, на обща стойност 15 107,61 лева. През май 2013-а обаче началникът бе оправдан окончателно от Окръжния съд (решението потвърди това на първата инстанция).

Иначе осъдени горски има. Осъдени бракониери - още повече. През 2014-а двама горски получиха пробация за отсичането на 21 смърчови дървета в ТСУ „Дженевра” в ДЛС „Широка поляна”. По йерархията са бивали осъждани и старши лесничеи, но не и по-големи шефове. В „Ракитово” старши лесничей бе осъден на 10 месеца условно за това, че

подправил официални документи и с това позволил отрязването на 590 дървета с кубатура 1245 куб. м,

които са оценени на 120 хиляди 592 лева и 8 стотинки. От юли до средата на август 2008-а той съставил неверни карнет-опис за маркирани за сеч дървета в горски участък “Качаков чарк”, технологичен план и общо седем сортиментни ведомости за изчисляване на обема и сортиментните отмаркирания… През 2007-а имаше случай на липсващи 120 кубика дървесина в „Борово”, но разследването също отиде в девета глуха. През 2008-а бе констатирано, че директорът на ДГС „Пещера” Костадин Гондов е заобиколил ЗОП като е дал поръчки за над 212 000 лв. без ДДС на фирми за добив, сеч, извоз и рампиране на дървесина. През август 2011-а той бе уволнен и като шеф на ДГС „Родопи” след фрапираща незаконна сеч, но пък впоследствие бе върнат в стопанството, но като зам.-директор.

Към момента в прокуратурата има три дела срещу неизвестни извършители и едно-единствено срещу директор,

показа наша проверка. То обаче е обречено. Производството е срещу Костадин Гагов за това, че е причинил щети на ДГС „Пещера” в периода от 2005 до 2009-а, когато бе негов директор (щетите бяха за 169 хиляди лева, почти всички от които се облажи впоследствие обявеното в несъстоятелност „Сокола” АД - инж. Гагов бе уволнен от ГЕРБ, а след падането на първото правителство на Борисов се върна, и то като шеф на РДГ-Пазарджик). Щетите се изразяват в авансово предоставяне на дървесина на фирми без насрещно плащане. От 2015-а насам на два пъти делото е прекратявано с постановление на Окръжната прокуратура. На два пъти Окръжният съд отменя актовете с указания да се извършат още процесуално-следствени действия. Последният път е през декември 2016 г. Окръжният прокурор Васил Малинов обаче не крие, че няма за какво да се хване. „Ще прекратявам досъдебното производство. Престъпление не може да се докаже. Такава е била практиката по онова време”, казва той.

Като делото на Гагов имало цял рояк, но срещу неизвестни извършители

Сега са останали още три висящи (сред прекратените например е това срещу бившия директор на „Чепино” и общински шеф на ДПС инж. Али Мареков, който също бе обвинен в щети за стотици хиляди левов). Но само, защото от ЮЦДП обжалват отказите на прокуратурата. Исковете срещу фирмите (те са за по двайсетина хиляди лева) масово се уважават от съда, но някои от тях са неплатежоспособни. „Това е нарушение на закона, но не е престъпление. Ако някъде все пак има щета, може да се компенсира по граждански път”, казва и прокурор Ангел Панков от Окръжната прокуратура, при когото също има висящо производство срещу неизвестен извършител.

Откраднатата дървесина гласно бе определяна от някои служители като „заложена мина насред гората” но дали пък не са искали да кажат „залежи на мина насред гората”?

Целта на това разследване беше да освети доколкото е възможно едно престъпление, което в обичайния информационен поток светва и изгасва като комета, а от огъня изгарят най-малките, защото са най-близо до него. Така стана и с този случай, за който горските служители в Пазарджишка област казват, че не помнят нещо толкова дръзко и фрапиращо в кариерата си. Това, че извършителите на тази незаконна сеч няма да бъдат разкрити, е по-малкото зло. Тя обаче е достатъчно голяма, за да илюстрира колко наведена е системата на горите, системата на прокуратурата, на съда и на държавата. И колко умишлено е това навеждане. В този си вид тези механизми само имитират дейност, а едни хора се обогатяват. Не можем да докажем, че голяма част от приходите от тези официални над 1500 кубика (а те реално са повече, но пъновете са минали в графата „стара сеч”) са отишли в джобовете на конкретни хора, които стоят над фирмите и над директора Славчо Василев. Но е точно така. И ако системата се промени, това вече няма да се случва, поне в такива нагли мащаби. Колкото и да е важна Костандовско-Дорковската афера, след три дни мнозина няма да си спомнят за нея. Промяна трябва да има и това е същинската цел на тази поредица от публикации. Промяната неистово я искат и обикновените горски, и началниците им, и директорите на стопанства, и служителите в дирекциите…

За неизвестния извършител в горите над Дорково и Костандово няма да има присъда, но пък от статистиката за горите вее едно утешително спокойствие.

За периода от 1 януари до 3 април т.г., когато се описваха ракитовските дънери, на територията на РДГ-Пазарджик са констатирани от горски инспектори 182 нарушения

които са отразени с актове. По някои от актовете проверки извършва прокуратурата, а след като се произнесе има ли данни за престъпление или не, на свой ред горските ще наложат евентуални административни наказания, поясняват от дирекцията.

За 2016-а констатираните нарушения в обхвата на РДГ са 465 броя, в които влизат и 33, прекратени с постановления. Основно нарушенията са за незаконна сеч, или с позволително и немаркирани, или без позволително и немаркирани. Това е в рамките на обичайната статистика. Системата е окей. Тя е изчислена така, че колкото и да бъде сечена гората, тя бързо да се възстановява и да дава още материал. Макар че и да не даваше - все ще се намери нещичко за дъвки.