Статията е четвърта част от серия от публикации, подготвени в резултат на разследване на Божидара Ангелова, публикувани във в. „Нов живот“ - Кърджали, проведено с подкрепата на ПДИ в рамките на проект, финансиран от Фондация "Америка за България". Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на финансиращата организация.  

Жителите на китното родопско градче Ардино вече нямат надежда за работа по строежа на язовирите. Много от тях напускат региона, за да търсят прехрана другаде

Без съмнение проектът за каскадата „Горна Арда“ от „Сделка на века“ се превърна в „Резилът на два века“. След почти две десетилетия на обещания и спешно реанимиране от няколко поредни правителства за родопчани е важно да разберат дали все пак проектът ще излезе от дълбоката кома или ще последва екзитус (смъртен изход)

Колкото и да ни се иска да предскажем щастлив край и безоблачно бъдеще, не може да се подминат съществени истини. Като тази, например, че за да се осъществи проектът са нужни събрани на куп няколко изключително важни обстоятелства:

Първо,

сериозни законодателни промени

Това потвърди само преди дни в Кърджали и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя определи проекта като „сложен въпрос“ и призна, че трябват много сериозни промени в законодателството, за да стане „Горна Арда“ факт. Нужни са също: подобряване колаборацията и сработването на „машината“ от множество институции и държавни органи; повече прозрачност и ясни критерии при избор на ивеститори; преосмисляне на електроенергийната политика на страната; яснота по въпроса нужни ли са ни възобновяеми енергийни източници и колко на брой (ВЕИ); каква е цената, която трябва да платим за „зелена“ енергия; Нужен е ясен отговор на въпроса „Трябва ли ни е каскада „Горна Арда“? По данни на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), на територията на страната има 52 значими язовири и около 200 малки руслови водноелектрически централи (МВЕЦ). Мощностите за производство на електрическа енергия от малки ВЕЦ достигат 603.8 гигаватчаса годишно. В редица експертни анализи се посочва, че в страната ни съществуват около седемстотин места с технологични възможности за изграждане на малки ВЕЦ на течащи води, ала трябва ли да се инвестира в тях?

Второ, изключително важно е постигането на

баланс между екология и икономика

между обществен и корпоративен интерес, между европейски стандарти и социалните потребности на местни общности. Площите, включени в „Натура 2000“ са защитени от намесата на човека в екосистемите, но индустрията в тези райони замира. Към момента защитените територии у нас са 34,46%. За сравнение средната стойност за ЕС е 18 %. България е трета по относителна площ на „Натура“ в Европа. Възниква въпросът - нужно ли е толкова много територии от страната ни да бъдат в „Натура“? И как населението в тези райони ще се прехранва?

„Одит мнение за доклада на ХЕК“ – Факсимиле от одиторския доклад по финансовия отчет на ХЕК „Горна Арда“ за 2015 г. Мнението на одитора поставя под съмнение жизнеспособността на Компанията

Трето,

рентабилност на производството,

конкурентни цени и гарантирана възвръщаемост на инвестициите. Предвижда се “Горна Арда” да произвежда не повече от 470 млн. киловатчаса годишно, което е около 1% от произвежданата у нас електроенергия. При проект, оценен на около 500 млн. евро и мощност 170 мегавата, елементарната аритметика показва, че един мегават от каскадата ще струва 3 млн. евра. За сравнение АЕЦ „Белене“ се оценява на 4 млрд. срещу 2000 мегавата, което е около 2 млн. евра за мегават. Сметките на експертите показват, че електричеството от трите ВЕЦ-а в каскадата ще се търгува скъпо, а българинът ще плаща между 8 и 18 цента за квт/ч. ток от „Горна Арда“. В момента битовите потребители плащат на EVN за дневна електроенергия по 0,18771 лв. за кВат/ч. Кой ще може да си позволи да плаща такива цени за ел. енергия?

Четвърто,  за реализирането на проекта е нужен  

финансов ресурс за капиталовложения.

Има ли Хидроенергийната компания достатъчно капитал, за да построи каскадата? Отговор ни дава финансовия отчет за 2015г., който намираме, публикуван в Търговския регистър. В одиторския доклад е отбелязано, че съществуват значителни несигурности за финансирането на проекта „Горна Арда“. Причината е, че акционерите не са внесли 75% процента от стойността на записаните акции в размер на 14 669 лв. Това е причината изпълнението на проекта да бъде значително забавено. Според одитора, това буди съмнение, че Дружеството  ще може да продължи да функционира като действащо предприятие. От протокол от общо събрание на акционерите става ясно пък, че НЕК е отправил предложение капиталът на Дружеството да бъде намален от 21 888 000 лв на 2 330 000 лв. и да бъде пренасочен за покриване на загуби. 

И не на последно място, много важно обстоятелство за реализацията на такъв мащабен проект е

добрата воля на управляващите

точното и безпристрастно изпълнение на законите - без идея за корупционни практики, сделки „под масата“ и шуро-баджанащина. Както се казва – нужна е всеотдайна работа за благото на родината и на редовите гласоподаватели. Защото пороищата от неизпълнени обещания през годините и несбъднатите мечти отдавна са удавили надеждите на родопчани за трайна заетост и за хляб на трапезата от водите на Арда.

За по-възрастните вече

„Горна Арда“ е горчиво разочарование

За по-младите – легенда с тъжен край, заради който трябва да търсят препитание другаде. По официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) населението в община Ардино е намаляло с над 4 хиляди души за 17 години. От 16 546 през 1998, в края на 2016 г. в цялата община вече живеят 12 424 души. В Ардино само за три години жителите са намалели с около 300 души. Подобна е и картината в Мадан. Местните масово ходят на гурбет, заради липсата на работа в региона. Тези, които са останали по селата, разчитат основно на миньорските пенсии. Животновъдството е замряло, не се отглеждат и картофи. По критериите на Закона за регионално развитие, община Ардино попада в категориите “изостанал селски район” и “изостанал планински район”. И от нигде взорът надежда не види в

омагьосания кръг „Горна Арда“

Да обобщим:

.Както вече споменахме родопчани силно вярват, че каскада „Горна Арда“ може да спаси този край от обезлюдяване (макар и с цената на няколкото селца, оставащи под водите на язовирите);

.Еколозите категорично твърдят, че каскадата ще унищожи голяма част от флората и фауната по поречието на Арда;

.От НЕК са се отказали да инвестират, защото предвиждат сериозни загуби;

.От ЕВН пък все още са оптимисти. Поне засега;

.Хидроенергийната компания (инвеститорът) е с недостатъчен капитал;

.Няколко правителства на България обещават подкрепа, но правят сделки „на тъмно“;

.Конкуренцията на електроенергийния пазар е жестока и не благоприятства евентуални успешни продажби на тока от каскадата;

.Но пък според родопчани не всичко е пари. Става въпрос и за човешки съдби, и за един изостанал район, който прогресивно обезлюдява…

Как ще се завърти „Колелото на късмета“,

в чий интерес ще се наклонят везните и кой последен ще се смее - времето ще покаже.

Междувременно в Ардино екипът на в. „Нов живот“ научи и един анекдот по темата, произхождащ от истинска тъжно-весела случка. С присъщия си хумор, родопчани ни разказаха как началото на демокрацията, на мястото, където трябвало да се изгради язовирната стена имало кафе-аперитив. Веднъж попитали собственика (да кажем бай Иван или бай Хасан): „Какво ще правиш, когато построят тук язовира? Тогава твоето заведение ще остане под водата!“ С усмивка и с пророчески тон родопчанинът отвърнал: „Няма страшно! Докато го построят, аз вече ще съм „изплувал“ нагоре“.

Днес на това място нито язовир се види, нито от заведение има следа.

Какво ще е в бъдеще – времето ще покаже!