Статията е втора част от серия от публикации, подготвени в резултат на разследване на Божидара Ангелова, публикувани във в. „Нов живот“ - Кърджали, проведено с подкрепата на ПДИ в рамките на проект, финансиран от Фондация "Америка за България". Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на финансиращата организация. 



Октомври 1999 г. около 3000 души идват на бъдещата строителна площадка за първата копка на язовир „Мадан“

„Хош гелдин, аркадаш, на софрата“ – така с две три слова може да се опише абсурдната ситуация на „Горна Арда“. Близо две десетилетия след първата копка строежът на каскадата остава мираж. Неизпълнени обещания, сблъсък на интереси и неадекватни реакции на управници и инвеститори изпратиха проекта в десета глуха. Какво се случи до тук и какво предстои е задача с много неизвестни. Най-сложното уравнение е да се претеглят на кантар загубите и печалбите (ако има изобщо такива)?

Премиерите на България и Турция натискат копчето на първия символичен взрив за стартиране на проекта

Чрез свое мащабно журналистическо разследване, при което бяха изискани документи от държавни ведомства по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и от публични източници на информация, „Нов живот“ обективно внася яснота…

В началото бе… 4 ноември 1998г. Иван Костов, тогавашен премиер на България, подписа Спогодбата за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между България и Турция. Следва и

първият фалстарт за проекта

49 народни представители от 38-о Народно събрание завеждат дело в Конституционния съд. Те атакуват законосъобразността на Спогодбата и протокола към нея с твърдението, че са в разрез с екологичното законодателство в страната. С Решение от юни 99 г. Съдът отхвърля жалбата им, считайки, че в неговите правомощия е да даде позиция единствено по процедурата по Закона за ратифициране, не по законността на самите международни договори. Съдийският състав отсъжда, че в случая няма противоконституционни нарушения.

„Защитени зони от Натура 2000“ – 2/3 от площтта на каскадата попада в системата на защитените територии „Натура 2000“ (на снимката, означени с контур)

Резилът с „Джейлан“

Отново грубо погазване на законодателството – този път на Закона за обществените поръчки. Според него е задължително да се проведе тръжна процедура при проекти с голямо обществено значение. Правителството обаче без конкурс, по височайша препоръка на Йълмаз, за изграждането на каскадата избира турската фирма със съмнителен рейтинг „Джейлан холдинг“. Трябва да се подчертае, че тя е неспециализираната за строителство на хидросъоръжения. Месеци по-късно името й става нарицателно за некачествено строителство на жилищни постройки в южната ни съседка. Турската държава започва разследване за мащабна корупция срещу изпълнителния й директор. Кабинетът обаче твърдо застава зад “Джейлан”. Затова и

фиаското продължава през есента на 1999 г.

Това всички го знаят - Еджевит, Костов и Джейлан, първа копка, фойерверки, многохилядна публика, чевермета и обещания. Започват строителни дейности. По план строежът, включващ три язовира и три ВЕЦ-а, трябва да завърши през 2006 година. За около 2 години държавата, чрез НЕК влага 10 млн. лв. като биват изградени два отбивни тунела, корекция на реката при бъдещата централа и път до нея. Софийската „Енергопроект“ изготвя предпроектна документация. Това са 8 папки, които и до днес старателно се съхранява в община Ардино. Ала турският холдинг внася само малка част от парите за участие в проекта. И още в края на 1999 г. става ясно, че

"Джейлан" не може да финансира проекта.

Костов пита колегата Йълмаз за друг местен инвеститор, този му отказва. Подозрително е, че при тези съмнителни обстоятелства, Кабинетът дава на концесия бъдещия язовир „Мадан“. Концесионерът – новоучредената с правителствено решение ХЕК „Горна Арда“, с 50% (?!) дялово участие на турския холдинг. Държавата предоставя още куп разрешителни. Сред тях: Разрешително за водоползване от екоминистерството, Разрешение за строеж от Министерство на регионалното развитие, Разрешение за изграждане на ВЕЦ и лиценз от ДКЕВР. В МОСВ от онова време се съхраняват три различни ОВОС-а, одобрени съответно през 1999 г., 2000 г. и 2001г. Били са отчуждени дори земеделски земи и площи от горския фонд. Ала скоро проектът е замразен заради неизбежния банкрут на „Джейлан“.

Че е „апетитна хапка“ проектът, показва интереса, който 

други чуждестранни фирми от близо и далеч

проявяват. Скоро след краха на турския холдинг, на пленарно заседание Жорж Ганчев и министър Чачев се надхвалват кой повече бъдещи инвеститори е докарал в България. Сред тях - американски, белгийски, италиански и дори от Джакарта. Изпъква италианската “Енел пауър”. Тя има конкретно предложение – да откупи участието на турската страна.

През 2001 година концесията е отнета, понеже не е подписан концесионният договор. Турция спира да изкупува ток от България. В този момент за кратко се появява ново име - пак без търг EFT Group, купува тока на НЕК, предназначен за Турция, разбира се на по-ниски цени (!?), и го изнася за Словения.

Някъде тук хронологически се появява друг препъникамък – „Натура 2000“.  Ето, че

и еколозите  трябва да се произнесат

по бъдещето на каскадата.

1 януари 2007г. – България става част от ЕС. Страната ни е задължена да определи територии, които да бъдат включени в „Натура 2000“. Експерти, назначени от МОСВ, изготвят предложение, включващо 33% от територията на страната. За сравнение средната стойност за ЕС е 18%. Освен ангажимента на Кабинета, в подкрепа на Екологичната система от защитени зони се обявяват и някои еко-организации. Те настояват правителството да спази договорките с Европа. Има протести и на еколози, и на засегнати собственици на земи. Към днешна дата териториите в „Натура 2000“ покриват общо 34,46% от площта на страната. България е трета по относителна площ на „Натура“ в Европа.

През това време

гърчът с „Джейлан“ продължава

Септември 2007г. - Министърът на енергетиката Петър Димитров, в отговор на актуален въпрос в парламента обяснява, че на заседания на Съвета на акционерите в ХЕК, представителите на фалиралата „Джейлан“ „извиват ръцете на“ НЕК. Те отказват както да продадат акциите си на съакционера, така и да изкупят неговите. Не искат и прекратяване дейността на Дружеството. Турците настояват за внасяне на допълнителни парични вноски, на което НЕК не се съгласява. Най-големият блъф, с който спекулират от турската фирма е, че тяхното отстраняване от проекта ще доведе до прекратяване на междуправителствената спогодба и договора за износ на електроенергия за Турция. Така Дружеството е декапитализирано и остава с капитал само с 89. 57лв. По данни на НЕК, към 2007 г. извършените инвестиционни разходи са в размер 78 653 000 лв. като от тях инвестиции по далекопровода за Турция са 54 000 284лв.

България на подсъдимата скамейка

Март 2008 година –  Друго име на турска фирма се появява. CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S., наследила активите на „Джейлан”, завежда дело срещу българската държава и НЕК. Искът е заведен в арбитражния съд в Париж. Претенциите са за 75 млн. евра с лихвите. НЕК е обвинена в опит да прекрати участието на въпросната фирма в ХЕК “Горна Арда” без съгласието й. Единствено условие искът да бъде оттеглен е ако турците продадат акциите си на друг.

Схематичен изглед на каскадата (горе) и на хидровъзел „Ардино“ (долу). Под язовирната стена на язовир „Ардино“ са били предвидени да бъдат изградени заведение, мотел, амфитеатър и други развлекателни обекти.

Скоро

„подухва вятърът на промяната“ откъм Алпите.

Австрийската компания ЕВН, вече навлязла на българския електроенергиен пазар, проявява интерес към „Горна Арда“. За да се отърве от настъпилите усложнения, Кабинетът подписва Писмо за подкрепа на проекта. То не е държавна гаранция, нито натоварва допълнително държавния бюджет, а и не поражда финансови задължения за държавата. След

солидни пазарлъци между CCG и EVN

на анадолския инвеститор му провървява. Така EVN и Alpine Bau се сдобиват с 31% от акциите в ХЕК, а на НЕК й се разминава съдебния процес. Ала, за да продължи проектът, неговият капитал трябва да се увеличи. НЕК не желае да дава още пари. Затова австрийският консорциум добавя 1 млн. 330 хил. към капитала си и с това от 31% взема и мажоритарния дял от 70%. И най-сложната аритметика не може да обясни как с 10 млн. лв. вложени в строежа на каскадата, НЕК остава с 30% от акциите, в същото време с малко повече от милион съакционерът си набавя още 40%.

Макар, че новият инвеститор е ясен, ситуацията с обещаните язовири в Родопите остава мъглява.

Не е ясно защо и как за пореден път управляващите не са си взели поука и не са си научили урока как да защитават интересите на България. Затова и сагата продължава…