Статията е първа част от серия от публикации, подготвени в резултат на разследване на Божидара Ангелова, публикувани във в. „Нов живот“ - Кърджали, проведено с подкрепата на ПДИ в рамките на проект, финансиран от Фондация "Америка за България". Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на финансиращата организация. 

Няма икономическа логика в каскада „Горна Арда“ - след 50 години, 60 милиона загуби показа предпроектно проучване и НЕК не иска да инвестира в проекта, твърди изпълнителният директор на енергийната компания Илия Петров пред парламентарна комисия.

„Сделка на века“ - така през 1998 г. Иван Костов нарече подписаната тогава Спогодба между България и Турция. Тя касае сътрудничеството в енергетиката между двете страни. Според документа „с цел развитие на търговско-икономическите отношения между двете държави“ срещу инвестиции от съседите, ние ще изнасяме ток за тях, а каскада „Горна Арда“ е ключова фраза в чл. 3. Близо две десетилетия по-късно от язовирите ни помен.

Къде е каскадата и ще се строи ли изобщо?

Кратка пауза или логичен финал е новината от февруари, че EVN AG замразява проекта за неопределено време? Защо след толкова шум и фойерверки преди две десетилетия, днес някогашната строителна площадка е пуста? Това се опита да разбере „Нов живот“ и да внесе яснота по проблема, чрез

мащабно журналистическо разследване,

при което по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) бяха изискани документи от отговорните държавни ведомства. В хода на проучването са ползвани и публични източници на информация.

Защо работите не вървят? В търсене на отговори се обърнахме към съакционерите от Хидроенергийната компания (ХЕК) „Горна Арда“, а именно Националната електрическа компания (НЕК) и австрийската EVN AG. От НЕК предпочетоха да мълчат. Извинението на изпълнителния директор Петър Илиев е, че компанията е еднолично акционерно дружество и не е задължен обект по ЗДОИ. Представени ни бяха и съдебни решения. Господин Вернер Казагранде, председател на Управителния съвет на ХЕК и представител на австрийската страна, отговори лаконично. Обяснението му препокрива официалното съобщение в сайта на Компанията. Препотвърждава и текста на отчета за текущото тримесечие на EVN AG в официалната страница на фирмата. Там се казва, че „заради промените в енергийната политика в България, проектът за каскада "Горна Арда" е спрян, тъй като при сегашните обстоятелства реализацията му не е възможна“.

Намек за бездействие или сигнал за проблеми?

Факсимиле от стенограма от 18 март 2015г. Изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев обяснява какво е състоянието на проекта пред временната парламентарна комисия

Временна анкетна комисия при 43-о Народно събрание, ръководена от Валери Симеонов, с амбициозната задача да изясни състоянието на енергетиката в България към 31 януари 2015г. привиква изпълнителните директори на Енергийния системен оператор (ЕСО) Иван Йотов и на НЕК Петър Илиев.

От стенограмата става ясно, че трите ВЕЦ-а от каскадата вече са включени в 10-годишния план на ЕСО за развитие на енергетиката, НО пък перспективи за изграждането им няма. По думите на Петър Илиев, според предпроектно проучване прогнозата е отчайваща –

след 50 години се очакват 60 милиона загуби(!?)

Той подчертава още, че няма икономическа логика в проекта. Признава също, че след вложените от НЕК около 10 млн. лв. в облекчителните съоръжения, изградени през 99-а г., държавната компания не иска да прави повече разходи за това. Според Илиев, ХЕК нищо не е направила до този момент, освен предпроектното проучване на швейцарската компания "Stucky". Но пък акционерният съдружник е готов да инвестира.

Какво мисли ЕВН по въпроса

Противно на обезкуражителната преценка за бъдещето на каскадата от страна на Илиев, в интервю за БНР, пак през 2015-а, Вернер Казагранде оптимистично заявява: „Към момента ЕВН е готов изцяло да финансира изграждането на проекта със собствени средства, така че на първо време НЕК няма нужда да участва с пари“. Той подчертава, че вярва в успешния финал на започнатото. Днес, две години по-късно, с пообран оптимизъм, споделя пред в. „Нов живот“, „Това е голям и сложен проект. Голямото предизвикателство се състои в това да бъде разработен с баланс между икономическите, екологичните и социалните цели“.

Факсимиле от доклада на временната парламентарна комисия



„Прътът в колелата“ обаче не е в сложността за балансиране на разнопосочните цели. Спънката, според Доклада на споменатата по-горе парламентарна комисия, е в това, че ХЕК не може да вземе разрешение за строеж, понеже земята, върху която трябва да се строи каскадата е публична държавна собственост. Тоест инвеститорът няма отстъпени права за строеж от държавата.

По закон всичко, построено върху държавна земя е държавно

Така изглеждат част от документите на Министерски съвет, свързани с проекта „Горна Арда“

За да се реализира законно проектът трябва да се проведе открита процедура по Закона за концесиите (ЗК) или учредяване на ограничено вещно право с изричното решение на Министерския съвет (МС) по Закона за държавната собственост (ЗДС). Едва тогава може да започне строежът. Към момента това не е направено и всякакви разходи в тази посока са необосновани. Има и друго непреодолимо препятствие. Според чл. 12, т. 2 пак от ЗК не се отстъпват за ползване защитени територии, зони и обекти от значение за околната среда и човешкото здраве.

Така че балансът между икономика, екология и социални ползи се оказва  

мисия невъзможна.

И като споменахме „екология“, нека споменем и „НАТУРА 2000“. Това е екологична система от защитени зони в Европейския съюз. Освен че правителството е задължено да спази определени ангажименти към ЕС след влизането ни в Съюза през 2007г., в подкрепа на Натура 2000 се обявяват и някои екологични организации. Така днес 34,46% от териториите на страната ни са в списъка на защитените зони. Около 2/3 от склоновете по горното течение на Арда попадат в защитената зона, назована „Родопи средни“. Според документи в Министерство на околната среда и водите (МОСВ) в района има над 30 природни местообитания, със защитени растителни и животински видове. И те могат да бъдат загубени завинаги ако се изгради каскадата. Според еко-експерти наличието на три язовира в региона ще промени тотално и климата в тази част на Родопите.

ПИТАМЕ:

Защо от години няколко правителства създаваха илюзията, че се прави нещо по проекта?

Чрез заиграване с картата „Горна Арда“, управляващите от време оно правят популистки ходове за богат електорален урожай. Темата циклично обикаля из кулоарите на парламента и в медийното пространство – „сапунен мехур“ за занимавка на простосмъртните. Към господата министри валят порои от актуални въпроси от пленарна зала, а отговорите преповтарят като копи/пейст едни и същи факти. Факти, без съществено значение и без идея за реално свършена работа. Елементарна статистика сочи, че каскада „Горна Арда“ е била обект на разискване в Народното събрание над 50 пъти. Защо до сега истината не бе казана в прав текст на хората от Родопите?     

Очевадно е, че днес, почти 20 години след първата копка, следа от язовирите няма. Ясно е, че в скоро време няма и да има. Това най-малко е смущаващо, безотговорно, дори престъпно.

Преди дни в Кърджали министърът на енергетиката Теменужка Петкова определи проекта като „сложен въпрос“ и призна, че реализацията му минава през много сериозни промени в законодателството.

Ала спазването или неспазването на законите „спъна“ „Горна Арда“ – предстои да разберем.