Статията е шеста част от серия от девет публикации, подготвени в резултат на разследване на Тодор Гроздев от в. „Знаме“ - Пазарджик за незаконна сеч в горски стопанства "Чепино" и "Ракитово", проведено с подкрепата на ПДИ в рамките на проект, финансиран от Фондация "Америка за България". Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на финансиращата организация. 

В предишните пет публикации ви запознахме с разследването на терен за незаконната сеч в горско стопанство „Чепино”, където бе установено, че служители на стопанството, пряко ангажирани с контрола и охраната, са допуснали от дървета с по-малък диаметър да се получат значително по-големи сортименти от смърч. В „Ракитово” пък над 2600 са незаконно изсечените дървета, а отделно има 19,5 дка гола сеч. Там уволнените са трима горски, а за уволнението на старши лесничея се чака разрешение от синдикатите. Единият от тях плаче, защото ясно се вижда, че са го насадили на пачи яйца... Налице е явен конфликт между директора на стопанството Славчо Василев и зам.-директора на РДГ Петър Байлов, който сам е бил директор на стопанството преди време. Инспектори съставят актове на горски, но и горски съставят актове на инспектори… Всеобщо е мнението на хора от системата, че

бруталната сеч се е вихрела със знанието на „организирана горска група”

В показанията си един от горските твърди, че всички са били в кюпа и в продължение на месеци са се чудели как да замажат проблема. Пред въпросният горски Ангел Кадинов изключва „от кюпа” Славчо Василев.



Първоначално пред нас инж. Василев и негови колеги твърдяха, че незаконната сеч е обхванала и немалка част от общинската гора, която те нямали задължение да пазят.

Това обаче не се оказа вярно

„Няма засегнати площи от незаконните сечи, констатирани през октомври 2016 г. и март 2017 г.”, отговориха на наше заявление по ЗДОИ от община Ракитово и поясниха, че техните гори, възстанови през 2001-а, са над Дорково са в местността Въпите-Дъното и в местостта Качаков чарк над Ракитово, т.е., в други подотдели.

Проверяващите от РДГ, горски служители от съседните стопанства и специалисти от системата, които не са пряко ангажирани с въпросната проверка, също са категорични:

„Това не може да стане без съдействието на горските!”

Просто няма начин толкова много кубици да са потънали в частни дворчета, въпреки приказките на служителите на „Ракитово”, че е станало именно така. Защото, видиш ли, в Дорково и Костандово имало нелегални банцизи, пък като са нелегални, те са без камери, пък работата на банцизите не било тяхно задължение, а на РДГ-то… Но даже във всяка втора къща да има нелегални банцизи, толкова дървесина просто няма как да бъде усвоена. Иначе за камерите са прави. Всеки банциг има камери. Поне по две, но някои имат и по 10. И трябва да записва всичко, което влиза за обработка в цеха. И да пази минимум един месец записа. Материалът се вкарва и в електронен дневник, който е свързан със системата на горските. „Това няма как да стане. Как ще спреш камерата умишлено като тук постоянно има проверки. И то не само от октомври насам. Ако я спреш за един час, какво можеш да изработиш за толкова кратко време. Ако я спреш за повече, има опасност да ти дойдат на проверка”, коментират собственици на банцизи. Техни колеги пък признават, че

камерите и електронните дневници са „пунта-мара”

Можеш да спреш видеозаписването и за повече време, а на спряла камера няма нужда да боравиш с електронния дневник. Като те проверят, ти слагат символична глоба, а не ти затварят цеха. Отделно има и неграмотни проверяващи, които попадат на прости пазачи, а не на собственика на банцига, и нито един от двамата не може да пусне компютъра, за да прегледа записите. „Ще пишем, че сме ги видели”, си казват на довиждане двете страни в такъв случай.

И без да даваме ухо на приказките, логично е, че незаконно добитата дървесина е рязана и от банцигари с камери. Преди всичко от тях. Толкова дървесина, сечена по спокоен начин,

може да се легализира само като се омеши

с голямо количество трупи в големи складове. Защото най-неудобното при нелегалните е недостатъчното пространство, с което разполагат. Важното е, че след банцига на незаконната дървесина вече не можеш да й хванеш спатиите. Можеш да я осветиш само в отсечката от сечището до банцига. Както казахме, тази отсечка представлява в същността си един единствен път, който минава и край горското, и край дървопреработващи работилници, на които също има камери, и след това слиза в самия център.

На място преброихме седем камери само в участъка от пътя,

който е в началото на Дорково. От тях само една частично го хваща. Дали впоследствие другите камери са завъртени срамежливо настрани, не е ясно. Но цеховете не са длъжни камерите им да покриват периметъра на входа. Ако камионът, слизащ от гората по асфалтовия път, свърне наляво към двора на бившето АПК, там вече бъка от камери, защото цеховете буквално се прескачат. Ако свърне надясно, минава покрай къщата на горския шеф Нейко Овчаров, на която също има камера към пътя. Ако продължи надолу, минава покрай сградата на горското, на която няма камера, сочеща към пътя. Пропуск. Всъщност този път не е единствен, но е най-подходящият. Има и горски пътища, но те минават по хребетите и през нощта е рисковано да караш там, защото цялата планина светва и ще те забележат. По-удобно е да слезеш по единствения асфалтов път. И без друго цяло Дорково знае какво става с гората.

За стъпките на бракониер от висок клас в ракитовската гора, има и други данни

Споменахме в предишните статии, че още при проверката на терен в края на март от ЮЦДП и РДГ от сечището са задържани общо 4,73 куб. м бял борова средна строителна дървесина и 31 куб. м иглолистни дърва за огрев, които нарушителите не са могли да изнесат. Така например в подотдел 78 буква „к1”, който е частна гора, са намерени на място новоотсечени 28 бял борови дървета, нарязани на 56 парчета с дължина 4 линейни метра. Това разкрояване на четирите кубика бор е стандартната дължина, с която кубатурата в гората се сортиментира от фирмите-дървопреработватели, а не от каруцарите-бракониери.

Не, че в Дорково няма каруци на незаконни секачи, които спокойно могат да возят маса с 4 м дължина

и да глътнат половин камион товар, но те също били използвани от големите поръчители, коментират местните. Защото след като каруцарите нарежат четириметровите трупи на късо, при продажба на домакинствата купувачите рискуват да си навлекат глоба от евентуална проверка. Тъй като ще е видно по диаметъра на късо нарязаните трупи, че това не са „дърва”. По-горе стана дума, че при същата проверка, освен написаните актове на служители на стопанството, е

съставен и акт на физическо лице

за съхраняване на близо 5 кубика материал. Неофициално разбрахме, че това е Красимир Иманов. Дървата са намерени в цеха му в Костандово. „Цех” е силно казано, защото той няма разрешително, дневник и производствена марка. Впоследствие е установено, че незаконните кубици при него всъщност са около 3. Това пък налива вода в мелницата на тезата, че дървата са усвоени от много нарушители. Иманов мълчи пред разпитващите и ще се размине най-много със символична присъда в съда. В Дорково с неговите 2000 души население уж нищо не се е видяло, но се говори по темата. Също и в Костандово.

Говори се за конкретни горски служители, които били корумпирани

Сред наказаните и не само. И за завидното благополучие, което демонстрират някои от тях (Петър Вандев се е сдобил неотдавна с „Ауди А8”, а миналата година Григоров направил ремонт на къщата си, която и без друго събира погледите на дорковци). За практиката да се продават дърва на гърба на „обхвата”. Понеже в гората няма обхват и горският няма как да пусне превозен билет, обичайно е горският и купувачът да слязат в Дорково и там да се оформи продажбата. Но след като веднъж дървата са излезли от гората, бележка може и да не се пусне. Или горският и нарушителите да стоят на една маса и той да им даде марката си и да ги пусне в участъка да маркират и секат. Или да му вземат марката и кочана на майтап, а той да се чуди как да си ги вземе обратно…

„Всички в горското знаеха какво става

Костандовските дърва бяха усвоени в Костандово, а дорковските - в Дорково и в Костандово. Тук всичко е малко и всичко се вижда, казва човек, пожелал анонимност. Никой не може да кара материал без горският да знае. Накрая се чудеха как да го оправят. Обявиха някои подотдели на търг, ама никой не ги искаше. Ние също виждахме какво става. Видели сме го, но нямаме нищо черно на бяло. Всеки мълчи, защото е зависим от горския, който няма да му даде дърва, ако си отваря човката. Вандев след 17 часа си пие кафето с горските бизнесмени. Никой не ги проверява как 4-метров първокласен материал се пуска като „занаят”. Или как се задържа в гората, за да потъмнее и да му падне цената. Или как хората на Коце берат материал, а после им се пускат документи, както е угодно. Боцев насила го накараха да приеме участъка без комисия, а комисията тримата й члена се подписаха със задна дата едва през март. Горските са в кюпа, а за да няма изненади от инспекторите на РДГ, бракониерите се подсигуряват с отцепки. Отцепките стоят на изходите на Дорково и Костандово и ако видят проверяващи, предупреждават. Ами инспекторите!? Защо не ни проверяваха преди да се разгласи проблема? В схемата са и легалните работилници, които усвоиха немалка част от тия дърва. Голяма част се караха с уазки на 2,50 м, за да ги обработват за палети. Защо разследващите не тръгнаха по превозните билети? По име и адрес, по име и адрес, щяха да намерят още дървесина”...

Дорковци спрягат и имена на конкретни фирми и цехове,

облажили се от нелегалния дърводобив. И на нелегални. Малките фирми топят големите, а големите или запазват мълчание, или връщат топката в полето на горските, или обвиняват за хаоса РДГ. В ракитовската гора по принцип секат фирми, които са малки на книга, но иначе са „напред с материала”. Справка в системата на ИАГ за търговете за добив от сечища или продажба от склад показва, че основните играчи в последните години не са толкова много - сред тях са фирмите на синовете на кмета на Ракитово Костадин Холянов - „Хол-Лес” ЕООД, ЕТ „Цвета-Цветанка Холянова” и „Кос Хол-1”, „Палисандър” на Димитър Янушев, „Лес Бул” на Ангел Говедарски, „Балджиев” на Георги Балджиев, който се занимава повече с превоз и е председател на местната ловна дружинка… Говорихме и с мнозина от тях, те също изразиха становището си за станалото, но не искаха да бъдат цитирани.

Разследващите пък са получили

конкретна информация, че доскорошен активен банциг в местността Метоха е преработил част от дървесината

Собственикът Николай Костадинов е дал показания в полицията, а доказателства за съпричастността му в такава преработка няма. Пред „Знаме” действащи дърводобивници твърдят, че цехът работел с благословията на РДГ-Пазарджик и оттам му правели чадър и не го закачали. Костадинов е бивш собственик на две бензиностанции във Велинград. В момента гледа животни, а ранчото му се намира на пътя, свързващ гората и Дорково. Той не е виждал превози на нелегални трупи нито по тъмна доба, нито посред бял ден. Смее се на приказките, че бил замесен в схемата.

„Ако в това имаше нещо вярно, щеше да си личи по сметките за ток

Даже да нямах дневник, само по партидата с изразходваното количество може да се види какво е работено. Но сигурно съм работил на педали”, казва собственикът на „Мадейра и ко” ЕООД Костадинов. Той показва отразени проверки в дневника, последната която е от края на октомври миналата година. „Аз съм най-проверяваният човек, защото станах неудобен на фирмите, които добиваха дърва. Макар че се чудя с какво толкова съм им попречил. През февруари спрях банцига и го махнах, защото исках да се спрат всякакви спекулации с името ми. Имам билети, документи, годишен отчет, даден в Пазарджик. Но ще ги махам и тях. Нима ако имах престъпното намерение да крада гората, щях да го правя толкова очевадно. Който ме свързва с нещо подобно е или елементарен, или преднамерен”, казва Костадинов. Той показва кабелите на камерите му, изгризани от плъховете след като спрял работа (записите от тях не са дали улика на разследващите). И казва, че

е искал да сложи безвъзмездно камери на няколко места по пътя, свързващ гората и Дорково,

включително и на двора на АПК. Но спонсорското му предложение към местната власт и към горските останало да виси във въздуха. В Дорково говорят, че преди време неизвестни оставили през нощта незаконно добита дървесина пред ранчото на Костадинов край самия път. Той се бил обадил на Григоров и го бил предупредил да не му прави постановки, защото ще му отвърне със същото. И двамата не потвърждават това. Други пък говорят, че партийните повели в гората вече са толкова мощни, че организационният елемент често изпряга и горската система се връща в хаотичното положение от 90-те, когато дървената мафия царуваше в гората, а само в Ракитово имаше над сто нелегални чарка.