Статията е осма част от серия от девет публикации, подготвени в резултат на разследване на Тодор Гроздев от в. „Знаме“ - Пазарджик за незаконна сеч в горски стопанства "Чепино" и "Ракитово", проведено с подкрепата на ПДИ в рамките на проект, финансиран от Фондация "Америка за България". Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на финансиращата организация.  

В предишните седем публикации стана дума за незаконната сеч в ДГС „Чепино” и ДГС „Ракитово” (само в ракитовското стопанство над 2600 са незаконно изсечените дървета, а отделно има 19,5 дка гола сеч). Впоследствие уволнени са трима горски, а преди дни заради скандала си замина и инж. Славчо Василев, който първоначално бе преместен на шефското място на ДГС „Алабак”. Ясно е, че горските са замесени в мащабната сеч, а на терен кибици ни казват кой е сякъл кубиците. Камерите обаче не са ги уловили. И политиката се замеси в конфликта между Славчо Василев и зам.-директора на РДГ-Пазарджик Петър Байлов, а ГЕРБ-овата марка прозира и в ракитовската, и във велинградската гора, дори фигурира и в официални жалби, а отколешни играчи на търгове за дърводобив са свързани с управляващата партия.

Партиите иначе се правят, че гората не съществува. Даже на предизборните срещи те не я споменават, може би от страх, че някой ще ги заподозре в нечисти помисли към нея. Иначе всички говорят много за екология и туризъм. Но не си дават сметка, че гората не е само дървесина, а и туризъм, и екология. Но пък в дървесината има много пари.

Самата система е направена така, че да позволява безнаказано отклонение на левчета,

а голямото тръбене за големите промени в последните години още повече забатачва ситуацията. В унисон с приказките на уплашени хора, че хаосът в гората се завръща. Под организирана форма. Партиите винаги са властвали в гората, още от царско време. Схемите са онаследени от време оно. По-горе споменахме за двата основни начина, с които документално се оправдава отклоняване на средства и със знанието на директори, и с участието на фирмите - изписване на по-малко кубици на книга или изписване на по-лош материал на книга. Но централно не само, че не се вземат мерки срещу тази практика, но и се върви в посока, която предполага още по-голямо размиване на контрола. Грандиозните промени в контрола унищожиха контрола, въздъхват повсеместно служители в системата на горите. Всяка поредна новост все повече отдалечава малките играчи от гората и облагодетелства по-големите. Не всеки може да си позволи да има лесовъд на щат, а бумащината е увеличена и това отблъсква малките. Много въпроси увисват във въздуха. Толкова ли скъпо на бюджета струваха горските пунктове с денонощните камери, които бяха закрити?

Пунктовете бяха горските митници,

които действаха и превантивно, и там се пишеха не само актове на бракониери, но и се хващаха надписани кубици на камионите. Камери предаваха в Пазарджик на живо от пункта и още на терен в сечището товарачите внимаваха много да не сбъркат в кубатурата. Хващаха и бракониери на животни, и други нарушители. „Очите”, сложени на възловите места в гората обаче бяха закрити. Нямаше ли да се предотврати тази сеч в „Ракитово”, ако наред с всички тези съмнителни горски охранители не бе инвестирано в един дрон, който да кръжи ниско в района? Какво като банцизите имат по 8-10 камери, но никой не ги наблюдава в реално време?

Какво като има джипиес-система след като записите могат да бъдат манипулирани и презаписани?

В Пазарджишка област има около 500 фирми, свързани с дърводобива. Някои имат по 10 и повече камиони. В реално време трудно можеш да ги проследиш. Джипиесът обаче може да легализира незаконно отсечената дървесина от разстояние, ако има издадени превозни билети за нея. Какво като и билетите, и курсовете, са повече от обичайното. Ако пък нямаш включен джипиес, който на книга се проследява три месеца назад, глобата е по-малка от един надник, пък ти с едно позволително да направиш пет курса. Ако си имаш горски, който ти издава превозни билети в законно сечище, няма нужда да правиш повече курсове. Таблетите, с които се издават превозните билети, могат да се изключват от недобросъвестни служители, които се оправдават с липсата на обхват. В зоната извън обхвата те издават контролен талон и всичко е наред.

Само че таблетът може да се манипулира от средноразряден айтиспециалист, докато преди подправянето на листа на кочана се виждаше

Схемите са разнообразни, но началниците отлично ги знаят. Но какво от това. Нека дадем един пример и с Беловската гора, случил се сравнително скоро. Камион на една от фирмите, които от години секат напълно легално, прави курс с дърва пред погледа на контролните институции - на „пъпа” на града, между сградите на горското стопанство и полицейския участък. За лош късмет обаче пред сградата на държавно горско стопанство „Белово” има външен екип контрольори на ЮЦДП. Те спират за рутинна проверка КАМАЗ-а, натоварен с 20 кубика букова дървесина, и констатират, че макар дървесината да е маркирана, шофьорът няма превозен билет. Удивени са и от друго - возилото няма нужната документация, за да е на пътя - стикери за годишен технически преглед и задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, а самият водач сам си казва, че спирачките му са неизправни. От ДАИ и КАТ са съставили актове, а от полицията на два пъти идвали автопатрули, но

отказали да пишат акт, защото вече всички документи за добива и превоза на дървесина били налице

Да, ама от фирмата донесли превозен билет, издаден от горски, но 15 минути след спирането на камиона. Понеже билетът се издава автоматично от терминал, часът на документа не може да се подправи (принципно). Не може да се подправи и часът на констативния протокол от 10,05 часа, защото шофьорът междувременно го е подписал. От фирмата се бранели, че камионът е аварирал и е трябвало да нощува в гората, пък на другия ден шофьорът тръгнал да търси горския, за да издаде превозния билет. По закон превозният билет има 12-часов живот, но при това положение човек се пита защо камионът е потеглил с дървения товар, а не е изчакал в гората. Можело е шофьорът да се обади по телефона на колегите си, които на свой ред да уведомят горския, че трябва да отиде и да издаде билет на място, вместо да се нарушава законът. Иначе е

практика фирмите, които работят в гората, да карат и трупи без превозен билет

Те са немаркирани, но в повечето случаи имат контролна горска марка от „наши” горски, които придружават дадения курс, за да могат светкавично да издадат билет, ако стане засечка. Докато не бъде разпечатан от машинката, билетът няма дата, а ако не се наложи да бъде разпечатван, курсът е абсолютно нелегален. Преди да се въведат терминалите пък, когато превозните билети бяха на хвърчащи листове, шофьорите на нелегални курсове държаха документа на двигателя и само при вида на горска стража, буквално на метри пред тях, пишеха датата и часа на билета.

Врътките са безброй. Но без протекция фирма може ли отсече сто кубика доброкачествена вместо сто кубика лошокачествена дървесина, да й сложи марка и така да я узакони. С нововъведенията марката стана частна. Всеки лицензиран лесовъд си има, задължиха всеки служител на горите да си купи марките (всеки има право по три марки), а с роенето на марки се загуби контролът. Вече няма как да са заведени в книга и домакинката да ги следи. Няма как всяка година да им се прави инвентаризация и ако има дори частична повреда, да се заменя. Уеднаквяването на марките за държавния и за частния сектор се обясняваше с „така е в Европа”, но в Европа 80 процента от горите са частни.

В ДГС „Ракитово” пък процентите на нискокачествената занаятчийска дървесина са смущаващо високи,

показа наша справка. Така за 2016-а общо е добита (от сечища и от продажби от склад) 9420 куб. м елитна иглолистна дървесина, а иглолистният ОЗМ (объл занаятчийски материал) е 5412 куб. м (цената на едната е 125 лева на кубик, а на другата - 75 лева), което е 57 процента на занаятчийската спрямо елитната. Същевременно средният такъв процент на територията на цялата дирекция е 35! Толкова се получава като сметнеш общите количества елитна иглолистна (147 559 куб. м) и иглолистния ОЗМ (52 353 куб м). Стряскащ като количество е и „занаятът”, добит само от сечища в „Ракитово” - за 2016-а от гората са отсечени 3987 куб. м елитна иглолистна дървесина, а ОЗМ е 2699 кубика. Или 68 процента... Това пак е пример за врътка, но системата я позволява.

Политиката на промяна и в други отношения сгъсти мъглата в гората

Новостите демотивират и стряскат огромна част от служителите в стопанствата. Някои горски са дотолкова демотивирани, че срещу някой лев осигуряват коридор на бракониерите да преминават от едно стопанство в друго и да правят золумите в чуждата държавна гора. Това е едно разделение. От другата страна е споменатото вече разделение „500 лева - 1000 лева”. Подвижната охрана от РДГ например получава по 500 лева, а класът на служителите е отрязан. Колегите им в стопанствата пък се оплакват, че от миналата година от ЮЦДП са спрели да им дават премии. Демотивацията и заниженият контрол изкушават все повече и неизкушените да бракониерстват. Изкушават и горските. „Ние блеем, а други печелят от гората. Искаш да си купиш джип? Това са три камиона дървесина по тъмна доба. Искаш да водиш курва на Банско? Един камион”, въздъхват с неприкрито разочарование и наченки на завист хора от подвижната горска стража. Но те поне имат оръжие. Последният остатък от самочувствието им. Колегите им по охраната от стопанствата са допълнително смачкани от липсата му. Горските стражари и ловните надзиратели вече са длъжни да издават оръжието си в края на работния ден.

„Обезпищолиха ни!

Ние гоним бракониерите по всяко време на денонощието, но в 17 часа трябва да издаваме оръжието си на домакина, казват потърпевши. Ако не го сторим, и домакинът, и ние, подлежим на глоба от 2000 лева. Естествено, повечето от нас вече не носят оръжие, защото бюрокрацията тежи, а и всеки се страхува, че като няма постоянен контрол над оръжието си, утре могат да го хванат по балистиката за всевъзможно престъпление, което не е направил. Оръжието е кураж. Сега го нямаме. Бракониерите го знаят, а ние не искаме да рискуваме”. Прави са. През пролетта на тази година районните съдии във Велинград осъдиха за закана за убийство дървосекач, който включил моторна резачка и я насочил към шията на лесничей от „Чепино” с думите „Ще те убия бе”. Осъдиха го на пробация. И мнозина си спомниха как през ноември 1994-а пещерски горски бе убит от бракониери и хвърлен в дере, а краката му бяха пречупени, за да могат да пренесат трупа в багажника на автомобила. И жертвите, дадени от горските преди него.

Ще има ли осъдени за ракитовската гора?

„Могат, ама не искат. И те са част от системата”, казват оптимистите. Песимистите мълчат.

„В момента разследването е на фаза „досъдебно производство” и засега е срещу неизвестен извършител”, лаконична е прокурор Балева от Велинградската районна прокуратура. Тя разследва случая в „Ракитово”. На въпрос дали има данни неизвестните извършители да са много и да са напълнили домакинствата си повсеместно, та казва, че всичко е възможно. „Но цял един отсечен отдел за домакинство… Доста голямо домакинство трябва да е било”, казва прокурорката.