До този извод стигна състав на АССГ по дело на Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу отказ на ДНСК.

Информацията е поискана със заявление от септември 2020. Отказът на главния секретар на ДНСК е с мотиви, че исканата информация няма самостоятелно значение и съдържа лични данни на трети лица, които според Общия регламент относно защитата на личните данни (ОРЗЛД) и Закона за защита наличните данни (ЗЗЛД) ДНСК няма право да предоставя. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

С Решение № 4377/02.07.2021 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на главния секретар на ДНСК за предоставяне на исканата информация.

Съдът намира аргумента на ответника, че информацията има подготвителен характер и несамостоятелно значение, за изцяло неправилен и изведен в противоречие с нормата на материалния закон.

Исканата обществена информация се отнася до издадени индивидуални административни актове от началника на РДНСК - Бургас по чл. 224 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с които е спряно изпълнението и е забранен достъпа до строеж „Алепу Вилидж“. Касае се за административни актове със самостоятелно значение, които пряко и непосредствено създават правни задължения за изпълнителя на строежа. Издадени наказателни актове и постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с които на строителя и инвеститора са наложени имуществени санкции, също представляват актове със самостоятелно правно значение и под никаква форма не могат да се определят като мнения, становища, анализи, доклади, справки и т.н. Напротив, касае се за актове, които се постановяват при изпълнение на нормативно установени правомощия на органите на държавно управление. Издаването на този вид административни актове по ЗУТ и ЗАНН е регламентирана от законодателя дейност, свързана с контрола относно законността на строителството, поради което всеки гражданин има право да се информира относно взетите управленски решения и да си състави мнение за тяхната обоснованост и законосъобразност.

На последно място, съдът отбелязва, че неправилно ответникът се е позовал на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, като е посочил, че в актовете се съдържат лични данни на трети лица, които не могат да се предоставят поради ограниченията по ЗЗЛД и ОРЗЛД. В нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ не се съдържа такава хипотеза, а се имат предвид случаите, в които информацията засяга интересите на трети лица и те са формирали изричен отказ за предоставянето й. Ако в актовете се съдържат лични данни на трети лица, то те се предоставят след като тези лични данни се заличат. В конкретния случай, от ответника не са изложени никакви фактически съображения, че се засягат интересите на строителя или възложителя на обекта „Алепу Вилидж“ и не са били извършени процесуални действия по реда на чл. 31 от ЗДОИ за търсене на съгласие от трети засегнати лица.

Решението е окончателно.