Не. Никой не може да изисква да мотивирате искането си за достъп до информация. Тъкмо обратното – в случаите на отказ институцията е тази, която следва да ви посочи законоустановеното ограничение и да обоснове налагането му.

Не. Принципът, заложен в закона, е РАВЕН достъп до обществена информация за всички. Не може да има преимущества за различни групи заявители – например журналисти, изследователи, адвокати, търговци и т.н.

Да. Няма пречка за това при положение, че всеки има право да търси и получава информация (чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБ). В такъв случай е най-добре заявлението да бъде подадено от един от членовете на обединението/групата/клуба като физическо лице с посочване на неговите данни за контакт.

Ежегодно в Закона за държавния бюджет на РБ се публикуват списъци на лицата, получаващи финансиране от него.

Държавните/общински предприятия са задължени да предоставят информация по реда на ЗДОИ, тъй като са публичноправни субекти по смисъла на закона.

• Държавни предприятия – Според чл. 62, ал. 3 от Търговския закон Със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества. По силата на тази разпоредба, с редица специални закони са създадени държавни предприятия, на които е възложено осъществяването на административни правомощия във важни сфери от обществения живот.
  
  Например по Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) държавното предприятие Ръководство на въздушното движение изпълнява държавни функции по предоставяне на аеронавигационни услуги в обслужваното гражданско въздушно пространство на РБ (чл. 53 от ЗГВ). По реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е създадено държавно предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда. Основен предмет на неговата дейност е реализацията на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта на околната среда (чл. 61 от ЗООС). Държавни предприятия са и държавните ловни стопанства, които по Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) осъществяват дейността по възпроизводство, разселване, опазване и ползване на дивеча (чл. 9 от ЗЛОД). Държавно предприятие по Закона за хазарта е Българският спортен тотализатор (БСТ), създаден с цел да набира парични средства за подпомагане на физическото възпитание и спорта в РБ (чл. 3 от Устройствения правилник на БСТ).
  
  
• Общински предприятия – съгласно чл. 52 от Закона за общинската собственост общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на дейности, финансирани от общинския бюджет в следните направления:
  
  
  • управление, изграждане, поддържане, ремонт и реконструкция на обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и други имоти - общинска собственост, както и предоставяне на свързаните с тях услуги за населението;
  • предоставяне на други услуги или осъществяване на други местни дейности, необходими за задоволяване на потребностите на общината или на нейното население, които се финансират от бюджета на общината, определени от общинския съвет.
  
  Например: общинско предприятие "Спортни имоти" - Варна, общинско предприятие "Стопанска и охранителна дейност" - гр. Шумен, общинско предприятие "Транспорт" - София и др.

Държавни и общински предприятия

Не. Достъпът до обществена информация е основно право, гарантирано от чл. 41 на Конституцията на Република България.

За разлика от достъпа до информация по ЗДОИ - информацията, която се предоставя на гражданите и юридическите лица при административните услуги, е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на други техни права или задължения (Административнопроцесуален кодекс). Извършването на административните услуги е свързано с доказване на законен интерес от съответното лице. Конкретните административни услуги са регламентирани от съответните специални закони и най-често представляват издаване на различни видове удостоверения, свидетелства, лицензии и т.н. Заплащането на тези услуги е различно за всяка една от тях.

Не. Достъпът до документите в Националния архивен фонд е уреден от Закона за Националния архивен фонд (ЗНАФ), който определя правилата за събиране, регистриране, обработване и използване на архивни документи. Основната особеност на документите, пазени в Националния архив, е, че всички те притежават качеството ценност по смисъла на ЗНАФ, което обуславя и необходимостта от наличие на специални правила, най-вече за съхранението и използването на тези документи.

Някои закони, уреждащи достъпа до специални архивни фондове, препращат към процедурата на ЗДОИ за предоставяне на информация, такъв е например Законът за достъп до документите на бившата държавна сигурност.

Не. Достъп до вашите личните данни можете да получите по реда на Закона за защита на личните данни. Такива например са различни здравни документи, банкова информация, трудовото ви досие и т.н.

Достъп до обществена информация, съдържаща лични данни, можете да получите по реда на ЗДОИ. В този случай администрацията сама извършва преценката как да ви предостави достъп. Така например на интернет страниците на съдилищата са публикувани пълните текстове на съдебните решения (обществена информация), но ЕГН на страните, адресите им и т.н. (лични данни) са заличени.

Директива 2003/98/ЕО, която е задължителна за България, предвижда свободен достъп до информация от обществения сектор за т.нар. повторно използване. Такива са например разписанията на превозни средства, кадастърът, данни за вписванията по недвижими имоти, данни за температура на въздуха и валежи, данни от геоложки характер и други. Уредбата за повторно използване на информация бе въведено в ЗДОИ през 2007 г.

В някои случаи представителите на различните институции могат да откажат да ви предоставят информация. Тогава в решението за отказ следва да се посочат основания, предвидени в закон. Съгласно Закона за достъп до обществена информация достъп може да бъде отказан само когато исканата информация:

• представлява държавна тайна;
• представлява служебна тайна;
• е свързана с оперативната подготовка на решенията на институциите и няма самостоятелно значение;
• съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори;
• засяга права на трети лица (търговска тайна или лични данни);
• друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон;
• била предоставяна в рамките на предходните 6 месеца.

Дори когато съществува основание за отказ, информация трябва да ви се предостави, ако е налице т.нар. "надделяващ обществен интерес" от узнаването й. Според закона надделяващият обществен интерес трябва да се преценява при следните ограничения:

• защита на трети лица – лични данни;
• защита на трети лица – търговска тайна;
• защита на оперативната подготовка на актовете – чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ;
• защита на текущи или предстоящи преговори.

Надделяващ обществен интерес е винаги налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на институциите и лицата, длъжни да предоставят обществена информация.

Информация от надделяващ обществен интерес може да бъде публикувана от самите институции без поискване – например така са публикувани в интернет декларациите по Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, и по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. В други случаи балансът трябва да се извършва от администрацията при подадено заявление – това са най-често случаите на обществени дебати, разкриване на случаи на лошо управление и корупция и др.

Понякога исканите от вас документи или папки с документи могат да съдържат части, достъпът до които е ограничен.

В тези случаи се предоставя т.нар. "частичен достъп до информация", което означава, че ограничените за достъп части се заличават, а останалата част от документа се предоставя. Типичен пример е достъпът до документи, в които се съдържат и лични данни. В този случай думите или пасажите, които разкриват лични данни, трябва да се зачернят и да се предостави копие от документа без тези данни.

Да. Съгласно ЗДОИ в секция "достъп до информация" на интернет страниците на съответните институции следва да се публикуват:

• наименованието, адресът, телефонът и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация;
• съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация;
• редът за достъп до публичните регистри, съхранявани от институцията;
• годишните отчети за постъпилите заявления.

» УСТНО искане на информация

» ПИСМЕНО заявление за информация

Според закона достъп до информация можете да получите в няколко различни форми. Вие сами определяте в каква форма да ви бъде предоставена исканата информация и съответната институция е длъжна да се съобрази с вашето предпочитание. Можете да поискате:

• устна справка;
• да прегледате и прочетете на място цялата налична информация по интересуващия ви въпрос;
• да ви направят копия на хартия или технически носител.

Можете да искате информацията да ви бъде предоставена в няколко форми. За да спестите средства, бихте могли да поискате първо да я прегледате и прочетете, а след това да изберете на кои точно документи да поискате копие.

Съгласно ЗДОИ във всяка една институции следва да има подходящо място за четене на предоставената информация.

Служителите са длъжни да ви предоставят информация в желаната от вас форма, освен в случаите, когато за това няма техническа възможност, свързано е с необосновано увеличаване на разходите или води до възможност за неправомерна обработка на тази информация/нарушаване на авторски права.

Заявлението може да подадете на място в съответната институция или да го изпратите по пощата с обратна разписка.

В случай, че изберете първия вариант, заявлението ви трябва да бъде задължително регистрирано в съответното деловодство с входящ номер. Не забравяйте да вземете входящия номер. В случай, че подадете заявлението по пощата с обратна разписка, запазете обратната разписка, тя играе ролята на входящ номер и ще ви потрябва, ако евентуално получите отказ да ви се предостави информация и решите да обжалвате в съда.

Може да поискате информация и по e-mail, при условия и ред за това, определени от съответната институция. Те не могат да противоречат на закона и изискванията към писмените заявления, предвидени в него. Невинаги. Веднага би трябвало да получите тези документи, които са лесно достъпни и чието предоставяне не изисква по-сложна преценка от страна на служителите. Такива са случаите, в които информацията вече е публикувана на интернет страницата на институцията, в официалния й бюлетин или пък вече е предоставяна в отговор на друго подобно искане за достъп до информация.

Възможно е обаче подготовката на исканата от вас информация да изисква повече време или в момента служителят да не може да прецени дали да я предостави.

В този случай можете да подадете писмено заявление, с което да поискате желаната от вас информация. С подаването на писмено заявление за институцията възниква задължение да ви отговори в най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни.

Не. Необходимо е да бъде посочен адрес по избор на заявителя, на който той получава кореспонденцията си.

Не. Съгласно ЗДОИ заявлението съдържа определени реквизити, сред които няма изискване за саморъчен подпис на заявителя. Следователно, когато заявлението се подава по електронен път, не е необходим и електронен подпис, който недвусмислено да доказва самоличността на заявителя. Подобно изискване неоправдано би увеличило разходите на заявителите и би ги поставило в неравностойно положение при търсене на информация.

Някои институции разполагат с формуляри за подаване на писмено заявление, чиято цел е улесняване на търсещите информация. Ако обаче задължително изискват от вас да използвате тяхната бланка, не сте длъжни да го правите.

Макар да нямат право да ви откажат регистриране на заявлението, ако това се случи, можете да го подадете по пощата с обратна разписка.

Отговор на заявлението си за информация трябва да получите задължително до 14 календарни дни от неговото подаване. Исканата информация се предоставя с решение на съответната институция.

Възможно е преди институцията да вземе решение по заявлението ви да получите някое от следните уведомления:

• Уведомление за уточняване на искането
  
  
• Уведомление за удължаване на срока
  
  
• Уведомление за препращане на искането
  
  

В случаите, когато няма пречки за предоставяне на исканата информация, следва да получите решение за предоставяне на достъп до информация.

В решението съответната институция трябва да е посочила:

• до каква информация се предоставя достъп;
• в какъв период от време можете да получите достъп до информацията (не може да бъде по-кратък от 30 дни);
• къде се предоставя достъп до информацията;
• формата, в която се предоставя достъп;
• каква сума трябва да заплатите.

Внимание! Ако пропуснете определения в решението 30-дневен срок за достъп или не заплатите определената сума, може да загубите правото си на достъп, предоставен с това решение. В такъв случай можете да подадете отново заявление за същата информация, но знайте, че може да ви бъде отказано нейното предоставяне до изтичането на 6 месеца.

Съгласно закона се заплащат само разходите по копиране на документацията върху хартиен или технически носител. Това става по нормативи, определени от Министъра на финансите).

За да получите информацията, предоставена ви с решението за достъп, следва да заплатите посочената в него сума и да представите съответния платежен документ.

При получаване на исканата информация се подписва протокол, който съдържа описание на предоставените документи.

Понякога, ако информацията е малка по обем, тя се изпраща по пощата, заедно с решението за нейното предоставяне. Това обикновено е указано в решението за предоставяне на информация. Най-често заплащането се извършва в сградата на съответната институция или по банков път.

Да. За целта следва да се представи пълномощно, в което е достатъчно да се посочат данните на упълномощителя и упълномощения, както и номера на решението, с което се предоставя достъп до информация. Не е необходимо пълномощното да бъде нотариално заверено.

В тези случаи законът позволява поправяне или допълване на предоставената информация. За това трябва да направите писмено мотивирано искане. Не дължите допълнително заплащане.

В случай, че исканата от вас информация или част от нея следва да бъде ограничена за достъп, се изготвя решение за отказ на достъп до информация.

Отказът трябва да се направи с решение, което ви изпращат по пощата или получавате срещу подпис. В решението трябва да е посочено:

• фактическото основание за отказа - то представлява описание на това кой, кога, каква информация е поискал, какви действия е предприела институцията и до какви заключения по случая е достигнала относно защитените права и интереси;
• правното основание – това е разпоредбата от съответния нормативен акт, в която е посочено основанието за отказ;
• датата на приемане на решението;
• пред кого и в какъв срок се обжалва решението.

Възможно е също така да получите решение, в което ви предоставят достъп до част от поисканата информация, така нареченият частичен достъп.

Всяко решение по вашето заявление за достъп до информация може да се обжалва пред компетентния съд, тъй като законът не предвижда обжалване пред по-горестоящия орган.

Внимание! Проверете посочени ли са в решението мотиви за отказа. Задължително е да са посочени причините, както и законовата разпоредба, въз основа на които е взето решението за отказ. В противен случай решението е незаконосъобразно.