Анкетата е част от серия от публикации, подготвени в резултат на разследване на Божидара Ангелова, публикувани във в. „Нов живот“ - Кърджали, проведено с подкрепата на ПДИ в рамките на проект, финансиран от Фондация "Америка за България". Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на финансиращата организация.  


Какво мислите за проекта „Каскада „Горна Арда“ и има ли той място в икономиката на региона?

Радвахме се, че ще строят язовири, но останахме излъгани

Сейфи Местанов, началник отдел „Местни данъци“ в община Ардино

От много време се говори за тези язовири. Още моите родители и родителите на съпругата ми са работили там - към Дяволския мост, когато се правеха изследвания на местата, където ще бъдат стените. Това е било преди много време. Минаха години, пак се заговори. Хората се зарадваха, че ще има работа. Когато се сключи Споразумението между България и Турция ходихме на откриването. Помня, много народ имаше. Набутаха ни в коритото на реката. Беше през есента, но беше една жега – направо изгоряхме. Мислехме, че бързо ще свърши всичко и не си взехме шапки. После половината ми лице беше изгоряло. Понеже идваха премиери, охраната не допускаше много хора. Чакахме с часове. Хората се вълнуваха много, че най-после ще започне строежа на язовирите. Но виж, нищо не стана. Хората си представяха, че като се построят язовирите ще има вода за напояване, за риболов, за отдих, за плуване, за туризъм. Много започнаха да си стягат къщурките наблизо по селата, макар, че вече са обезлюдени. Над чашата на язовирите започнаха да се съживяват покупко-продажбите. Тъкмо направиха двата тунела, които ще отвеждат водите и нещо се случи с „Джейлан“. Проточиха се пак няколко години. Техният дял бе купен от ЕВН. И те започнаха да правят проекти. После взеха да обсъждат вместо три язовира, да правят два. Събираха ни, разясняваха ни, че от Дяволския мост надолу към Китница по едни големи тръби ще отвеждат водата - по-евтино щяло да излезе. Хората тук се надяваха, че поне за 3-4 години ще има работа за мъжката работна ръка. Закриха рудници и мини каквито имаше тук и мъжете останаха безработни. Много вече тръгнаха по чужбина и по други градове. В Германия, Холандия, Испания – пълно е с наши хора. Тук останаха няколко шивашки цеха и това е. Но скоро чухме, че и ЕВН са се отказали. Имаха офис срещу нас - стои празен. Освободили са и помещението. Чувстваме се излъгани от държавата. Казват, че тази енергия била скъпа, но не е въпроса само до енергията. Ето, един от проблемите тук е засушаването. От няколко години през лятото всичко изсъхва. Други години през май, тази река, която минава през Ардино, имаше много повече вода. От миналата година едвам тече. Не съм оптимист. Едва ли някога ще се построят язовирите, защото държавата е абдикирала от задълженията си. Хората останаха излъгани за пореден път. Държавата събира данъци за къщи, имоти и прочие от тези хора тук, ако питат мен, трябва да им се плаща, че живеят при тези условия и на тези места. Обезлюди ли се Родопа, в този край, повече хора едва ли ще дойдат.

Строежът на каскадата щеше да съживи този забравен от всички край

Христо Красин, писател от Ардино

Каскада „Горна Арда” бе проектирана с три язовира. Първата стена е при водохващането на ВЕЦ „Бял извор”, втората - малко над „Дяволския мост”, и третата - в кътинското поречие на Арда. На откриването на каскадата дойде и тогавашният турски премиер Еджевит. Бяха изпечени и раздадени над 3 хиляди кюфтета и още толкова бири. Главен изпълнител предстоеше да бъде турската фирма „Джейлан”. Скоро в Турция започнало разследване срещу нея. След като работата по каскадата почна да се бави, в свое интервю по повод „Горна Арда”, Махмуд Джейлан пряко обяви, че рушветът който е платил бил доста голям - 10 милиона долара. Но бедата, според бизнесмена, е че българската страна поискала още толкова. И това можело да провали проекта. После го арестуваха Така се стигна до спиране на работата по проекта „Горна Арда”. Очакваше се да работят над 3 хиляди души. Бизнесмени от Ардино и района потриваха ръце. Най-близък и подходящ за обслужване на изграждащата се каската градски център се оказа Ардино. Беше подготвен за откриване стол-ресторант „Каскада”. Редица хранителни заведения се канеха да предлагат апетитна кухня за приходящите работници. Откриваха се „Къщи за гости”, частни домове се канеха да дават квартири под наем. Из кафенета и ресторанти основната тема беше „каскадата”. Външни бизнесмени търсеха и закупуваха къщи, изоставени общински сгради и имоти-земи с цел да ги приспособяват за нуждите на строителството – било като хранителни заведения, като хотелчета.

Мисля, че изграждането на каскадата ще да доведе до забележителен икономически подем в района. Свободната местна мъжка работна ръка изцяло ще бъде погълната. Но тази работна ръка няма да може да покрие и десет процента от реалната нужда от строители. Това ще доведе до необходимостта да се привлекат строители от вътрешността на страната. В резултат ще да се оживи хотелиерството и търговията. Ще се засилят и транспортните връзки и обслужване. Общинският бюджет също ще почувства строителното оживление. В перспектива ще се развият водният и риболовен туризъм, и дори рибовъден бизнес. Ще има широк простор за курортна дейност. Всичко това чувствително ще се отрази върху жизнения стандарт на местното население.

Помагах на професор от БАН да изследва фауната в района, каскадата има своето място тук

Минчо Гумаров, пещереняк и изследовател на Родопите от Кърджали

До колкото знам проектът „Горна Арда“ обхваща три язовира. Смятам, че тези язовири няма да залеят населени места и ниви, защото районът е от дълбоки и остри дерета. Там няма нивички и посевни площи с растения, служещи за храна. Освен това ВЕЦ-овете са много по-ефектни за производство на ток, защото са екологично чисти производства. Не са опасни както атомните централи или несигурни като фотоволтаичните, дето зависят от слънчевото греене. Водата винаги си е с един и същи дебит и произвежда колкото трябва електроенергия. Аз мисля, че язовирите от каскадата няма да застрашават по някакъв начин населението. Напротив - ще се открият работни места и за местните хора, и за инженерни кадри от другаде. Районът ще се облагороди.

Спомням си, че през 94-95-а година от Националния природонаучен музей към БАН бяха командировали професор Бешков. Тогава той ми се обади и ходих с него за няколко дена, за да му помогна. Той искаше да види какви животински видове има в района и дали са застрашени. Имаше мравуняци, които бяха на високото, не в деретата. Спомням си в ниското имаше гущерчета, на по-високите скали видяхме няколко вида змии. Имаше бръмбари и различни птици, които гнездят там. Костенурките бяха по по-високите места. Той обясни, че когато започне да се пълни водата в язовира, животните усещат това и започват да мигрират нагоре към високото. Това си спомням от разговорите с него.

По мое мнение ако се възобнови този проект ще бъде добре. По-екологичен, по-траен начин за производство на ел. енергия, а и водата ще се използва по-целенасочено. Ще има възможности и за рибовъдство например. Няма да е лошо да има още такива места за производство на електроенергия.

Въпроса зададе Божидара АНГЕЛОВА