Разследване на Стела Ковачева, публикувано във вестник "Екип 7" и проведено с подкрепата на ПДИ в рамките на проект, финансиран от Фондация "Америка за България". Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на финансиращата организация. 

През лятото на 2011 година Виолета Д. живее в Разград и работи за голяма чуждестранна компания, инвестирала у нас в бизнеса с медии. За да подобри личното си портфолио и да отговори на растящите изисквания към работната й позиция, тя решава да се възползва от току-що стартиралата схема „Аз мога повече“. Смята, че подходяща за нея е частта за придобиване на ключови компетенции. Виолета кандидатства пред Бюрото по труда в Разград, одобрена е и получава ваучер за обучение по немски език.

Избира курс, организиран от Центъра за професионално обучение към Дома на науката и техниката в града. „Спрях се на тях, защото успяха да сформират група веднага. През ноември започнахме работа и през юни 2012 се явихме на изпит“, разказва курсистката. Виолета била шокирана от факта, че програмата предвижда за седем месеца да се вземе материалът за нива А1, А2 и В2. Препускали по учебника на галоп. Когато дошло времето за изпит, им дали готови отговори. Така всичките 20 обучаеми от нейния курс получили сертификат и били записани в графата на 111-те хиляди българи, регистрирани в МТСП като успешно завършили програмата, за която страната ни получи от ЕС близо 108 млн.лв.

Две години по-късно, загубила работата си поради факта, че стратегическият инвеститор, за който е работила три петилетки, напуска България, Виолета поема пътя на емиграцията. Пристига в Австрия и разбира, че „ключовите компетенции“, платени с ваучерите на „Аз мога повече“, са повече от скромни. Записва на свои разноски езиков курс в немскоговорящата държава и полага втори изпит там. „В Линц, където се обучавах по същата програма, изпитването трае шест астрономически часа и се провежда в почивния ден събота. Има няколко задължителни модула, които включват четене с разбиране, граматика, разговор, съставяне на описателен текст. Все неща, които според документа, издаден ми в България, би трябвало да съм вече усвоила. Но истината беше, че обучението ми в Разград мина доста формално. Въпреки това, считам, че ваучерната схема е изключително добра. Тя дава възможност човек да направи нещо смислено за себе си, според собствените му нужди и предпочитания. Лошото е, че у нас нещата се „побългаряват“, смята бенефициентът, който днес работи в голяма международна организация за социални услуги в провинция Горна Австрия.

Личната история на Виолета Д. е добър повод да си зададем въпроса: „Колко повече постигнахме с програмата „Аз мога повече?” месеци преди финализирането й в края на 2015 година. И още: беше ли многомилионната държавна интервенция на пазара на труда планирана и осъществена по най-добрия начин и промени ли тя положително балансите между търсенето и предлагането на работна сила у нас в последните години?

С помощта на ЗДОИ поискахме да разберем по каква методика са проучвани и анализирани нуждите на регионалните трудови пазари у нас, за да се определят специалностите за обучение, за които ще се раздават ваучери. В отговора си Агенцията по заетостта обясни, че „...схемата е продължение на успешно реализираните вече схеми „Аз мога“, към които интерес са проявили близо 100 хил. души. В резултат на подадените заявления и извършени обучения по схемите „Аз мога“ бяха проучени потребностите на лицата от обучения и професионална квалификация и по ключови компетентности / чужд език и дигитална компетентност./

Казано по друг начин, това означава, че каквито „интереси“ към обучителни курсове са проявили първите 100 хиляди участници в програмата „Аз мога”, такива или подобни предпочитания са били очаквани и от следващите 100 хиляди кандидат-бенефициенти по аналоговата схема „Аз мога повече”.

Държавната администрация не се е напъвала да прави нарочни проучвания за това какви са действителните нужди на пазара на труда по региони или дори по професии, а заложила на „правото на обучаемите съобразно личностните си профили – сами да преценят по коя професия желаят да се обучават”, съобщава в отговор на нашето запитване Агенцията по заетост.

Може би затова през 2013 година, когато статистиката на МТСП /представена ни по ЗДОИ/ сочи, че в регион Русе, където влизат областите Русе, Разград, Силистра и Търговище, в сектор услуги са загубили работата си 21 000 души, Семра Д. решава да стане фризьорка. По това време тя е в отпуск по майчинство. Междувременно малката фирма, в която на книга й се пази работното място, е затворила кварталната бакалия, в която жената е работила допреди да стане майка. Затова за Семра е жизненоважно да си намери нова работа. Тя кандидатства за обучение по схемата „Аз мога повече“, получава ваучер и тръгва на курсове в обучителния център на ЕТ „ БЕТИ –ОРВА – Бедиха Неджибова“ в Разград. По това време Семра не знае, че в сферата, където се надява да си намери препитание, хората без работа са 46,3% от всички регистрирани на трудовата борса в региона. Много вероятно е това да не знаят и останалите 25 кандидат-фризьорки и 10-те бъдещи козметички, дошли с ваучери да се учат заедно с нея в центъра на Бети.

„Те вземаха теория известно време и после идваха на практика в моя салон. Почти всички се надяваха да усвоят професията и да си намерят работа в нашия бранш. Бяха старателни момичета, пълни с надежда. Много съм се чудила дали да им кажа, че в бранша стагнацията е огромна. Чувала съм, че в Разград, където са останали да живеят около 30 хиляди души, има близо 100 ателиета за фризьорство и козметика. Шансът за ново работно място в този сегмент в нашия град е нулев. Но не ми даваше сърце да ги обезкуражавам на старта на новия им път. Затова съвестно се опитвах да им покажа, всичко което знам.“, разказва стилистката Биляна Русева, собственик на салона за красота „Клеопатра“. В последните три години в нейното ателие са преминали практическо обучение около 30 курсисти. Ако някоя от тях е започнала работа като фризьорка, това трябва да е станало в чужбина, убедена е менторката. Дали Семра е тръгнала по пътя на емиграцията, Биляна не знае. Често обаче среща поне половината от бившите си курсистки, които въпреки новопридобитата квалификация са безработни.

Така за производството на още 36 специално обучени, но не намерили препитание кадри, са платени 166 хил. лв, от общо 108 млн. лв, получени от държавата за харчене по програмата „Аз мога повече“.

Защо за осъществяването на програма BG051PO001-2.1.14, по която у нас се реализира ваучерната схема не са предвидени механизми, които да информират кандидатите за обучение какви са тенденциите и нуждите на трудовите пазари у нас, не става ясно, въпреки че със заявление от 24.02.15 г. подадено по ЗДОИ в Агенцията по заетостта изрично сме търсили отговор на въпроса:

По каква методика са проучени и анализирани нуждите на трудовите пазари у нас, за да се определят специалностите за обучение, по които през 2012, 2013 и 2014 са раздавани ваучери за участие в схемата „Аз мога повече“?

Към отговора, който в стотина реда преповтаря насоките за кандидатстване по схемата, Агенцията по заетостта ни изпраща за сведение още 15 страници, съдържащи всички формуляри, които желаещите да получат ваучери попълват. Приложени са и документите, за одобрение, както и указанията, по които чиновниците проверяват съответствието. В целия свитък бумаги обаче изцяло отсъства идеята за грижа от страна на държавата, средствата да се изхарчат по най-полезния начин, както за отделния човек, така и за обществото като цяло.

И понеже по презумпция в схемата „Аз мога повече“ инициативата, ползите, разочарованията или заблудите са предвидени за сметка на отделния бенефициент, а милионите от мащабната европейска помощ са насочени към стотиците обучителни центрове, Бейхан Х. от разградското село Мортагоново тръгва по обратния път. Мъжът първо си намира работа като водопроводчик в местна строителна фирма. Получава уверение от компанията, нуждаеща се от квалифицирани кадри, че след като се обучи ще бъде нает и тръгва да кара курсове. „Той дойде в нашия център с ясна цел, беше много съвестен и упорит. Това, че имаше чакащо го работно място, го правеше сигурен и уверен. Ситуацията, в която протичаше неговото обучение, беше доста по-различна от тази на другите, които не знаеха, дали след като завършат ще могат да се реализират“. Това си спомня Пейчо Георгиев, собственик на Центъра за професионално обучение в Разград, през чиито офиси са минали стотици безработни, търсещи нов шанс за себе си. От големия брой приносители на ваучери, Георгиев е запомнил единствено водопроводчика, който първо сам си намерил кой да го наеме и после дошъл да се обучи. От анонимния поток на останалите Пейчо помни и късметлийката Тюляй, която завършила в неговия център курсовете за продавач-консултант и сега усмихнато обслужва клиентите в хипермаркета на голяма търговска верига в града. „Виждам я на касите, на щандовете, когато пазарувам. Радвам се, защото тя е един от успешните продукти, на моята работа. За жалост, макар Разград да е малък град и повечето хора да се познаваме, много малко от бившите ми курсисти са намерили своя шанс за реализация в града, където живеем“, коментира обучителят.

Колко от всичките 111 116 души, получили през 2012, 2013 и 2014 година ваучери за обучение са успели да намерят реализация на трудовите пазари у нас, в Агенцията по заетостта не знаят. Отговорът на този въпрос, зададен със заявления по ЗДОИ от 02.03.2015 година до бюрата по труда в Разград, Кубрат и Исперих, липсва в иначе пространната и навреме предоставена ни от централата на „Дондуков“ 3 в София информация. От статистиката, която получихме става ясно обаче, че от всичките 111 161 одобрени и получили ваучери за обучение кандидати, успешно са завършили курсовете 100 686. 10 475 бенефициенти не са довели до успешен край намеренията си. Защо - от Агенцията по заетостта не съобщават. Нашето разследване откри един кандидат-курсист, който е имал желание да повиши квалификацията си, получил е ваучер на стойност около 600 лева, но не имало кому да го даде, за да се възползва от платената с европари услуга.

Георги М. работи в неправителствена организация, доставчик на социални услуги. Имал намерение да повиши квалификацията си в сферата, в която работи. Понеже офисът му е базиран в Разград, искал да се обучава дистанционно. В регистъра на обучителни организации открил център с адрес в Карлово, който предлагал on line курсове по интересуващата го специалност. Офертата обаче се оказала менте. На посочения интернет адрес не отговарял никой, а качената във виртуалното пространство платформа била само проформа. Така Георги не успял да обогати знанията си, а неизползваният ваучер го наредил в статистиката на 10-те хиляди бенефициенти, получили, но не използвали правото си на безплатно обучение.

Дали в Агенцията по заетостта е правен анализ на „утечките“ по схемата „Аз мога повече“ - не става ясно. В предоставената ни информация вербален анализ на резултатите няма. Постигнатото /или пропуснатото/ е показано само с цифри, които овластените чиновници видимо избягват да тълкуват с думи.

Разследването ни по темата за ефекта на ваучерното обучение, платено с пари от Брюксел, бе съсредоточено в област Разград, където безработицата е традиционно висока, а диспропорциите на пазара на труда особено остри. Докато със средствата на ЗДОИ попълвахме пъзела с информация за действията на звената на МТСП, ангажирана с трудовата заетост, решихме да проучим и системата за обучение на кадри в частния сектор, където по правило за ефективността на вложенията се държи точна сметка.

Кадрие Дауд ръководи шивашката фирма „Маги- Ка“ в Разград, където работят повече от 100 жени. Заради голямото текучество компанията често изпитва нужда от кадри и нейни обяви за свободни места постоянно висят на таблата в местното бюро по заетост. Гладът за работна ръка в този сектор обаче по никакъв начин не е повлиял на включилите се в „Аз мога повече“ хора от региона. Затова през последните три години нито един ползвал ваучер бенефициент не е потропал за работа в предприятието. „Обучението на кадрите си го организираме сами. През 2009 година бяхме една от първите фирми в България, които спечелихме европроект, който предвиждаше и квалификация за персонала. Наехме лицензиран обучител /ЦПО на Пейчо Георгиев в Разград/ и включихме в курсовете 30 безработни, които да се подготвят за шивачки. Наложи се да предоставим на фирмата доставчик собственото си оборудване, защото исках работничките да се учат на съвременните машини, зад които реално ще седнат, когато ги назнача, а не на морално остаряла техника, с каквато разполагаше обучителната фирма. От всичките 30 курсистки избрах за цеховете ни 12.

С времето обаче променихме практиката и сега обучаваме индивидуално всяка новопостъпила работничка. Обучителният цикъл при нас също трае поне 5-6 месеца, като през това време работникът получава заплата, а менторът му и технологът, които са ангажирани с обучението - допълнително заплащане“, обяснява Кадрие Дауд. Без да назовава конкретните разходи, които се отделят за квалификацията на новопостъпилите, мениджърът е категоричен, че обучението вътре в компанията има несъмнени предимства. Когато програмата е индивидуална, тези които по-бързо усвояват, минават курса ускорено. Това спестява разходи. Виждат се ясно и силните и слаби страни на отделния работник и той бива поставен на позиция, на която ще е максимално полезен.

Кадрие Дауд не крие скепсиса си по отношение на службата за заетост, с която от години сътрудничи и действията на която оценява като доста спорни. „Заявила съм 30 свободни работни места. Отивам в бюрото по труда и през една отворена врата чувам чиновници да си приказват, че нямало да насочват хора към нашата фирма, защото някои от безработните, били казали, че работата при нас била трудна. Това ме извади от релси. Нашата фирма работи изцяло на светло. Плащаме осигуровки, данъци, пълним бюджета, за да има заплати за бюрократите. И хора, които никога не са идвали в нашия цех, ползвайки институционалното преимущество на работното си място, не ни помагат, за което им се плаща, а ни пречат. Намирам подобни прояви за възмутителни”, не крие гнева си Дауд. Като повечето от предприемачите у нас, тя е силно критична към безхаберието на администрацията и е силно скептична за ефективността на програмите за заетост, дирижирани от държавата у нас.

За да излезем от частния случай на личностно противопоставяне, правим телефонна анкета сред 11 произволно избрани фирми в общините Разград, Кубрат и Исперих. Искаме да проучим на местно ниво каква е реализацията на кадри, обучавали се по схемата „Аз мога повече“. Допитването установи, че само една от запитаните компании оценява много положително програмата. Тази фирма е наела 6 работници, квалифицирали се с ваучери. Предприятието се занимава със спедиторска дейност и новоназначените са шофьори. Работодателят е доволен от избора си, защото петима от постъпилите преди повече от две години продължават да работят успешно при него и сега.

Къде са и какво правят в момента останалите 1 316- те бивши курсисти от всичките

1 327 души в региона, преминали досега през схемата „Аз мога повече“ не е ясно, защото индикаторите за успех и устойчивост на програмата не включват задължението държавата да води статистика за това. Затова е и невъзможно да се направи извод много или малко са похарчените за целта в област Разград 727 000 лева, нито какви са действителните ползи от платеното с европари обучение.

„Европейските средства, които България получава, за да подобри социално-икономическите си параметри, трябва да се насочват приоритетно към регионите, в които са налице тревожни диспропорции. Ако не се спре регресът, обхванал слаборазвитите региони, какъвто е и Разград, те ще се обезлюдят безвъзвратно“, категоричен е Юлиян Данаилов, ръководител на общинския информационен център. Той и колегите му са заети да популяризират европрограмите и възможностите, които те предлагат за хората и фирмите в България. Макар че работата му е да убеждава гражданите за ползите, които ни носи помощта от Брюксел, Данаилов е недоволен от статуквото. „Хората бягат от нашия град. Отиват в София, Варна или чужбина, защото за тях няма работа в региона. Трябва да се направи нещо, тази тенденция да се преустанови“, казва той.

Ваучерната схема беше и все още е нещо, което може да послужи за положителна промяна в тренда на трудовия пазар у нас и в частност на борсите за работа в Разградско. Въпросът е дали не можеше да се постигне много повече с инструментите на „Аз мога повече“?



Разследването е направено в рамките на проекта „Граждански център в подкрепа на прозрачността на обществения живот“. Той се финансира от Фондация „Америка за България“. Конкурсът за журналистически разработки бе организиран от Програма достъп до информация, като една от целите на разследването бе авторите да използват възможностите, които дава Законът за достъп до обществена информация.