Информацията е поискана от Спас Спасов (в. „Дневник“) със заявление от октомври 2020 г. и конкретно касае:

  1. Справка за договорите, сключени във връзка със споразумение, между ДППИ и „ТСВ“ ЕАД от 1.10.2019 г. с предмет „Проектиране и удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 на Пристанище Варна-инженеринг“. Справката да съдържа следните данни: номер на договор, дата на сключване, страни по договора, предмет на договора, стойност на договора, срок на договора;
  2. Справка, съдържаща информация за избраната процедура по възлагане на проектирането и удълбочаването на Канал 1 и Канал 2 на Пристанище Варна. Копия от документите, съставени във връзка с избора на цитираната процедура;
  3. Пълни копия от договорите, сключени във връзка със споразумение, между ДППИ и „ТСВ“ ЕАД от 1.10.2019 г. с предмет „Проектиране и удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 Пристанище Варна-инженеринг“.

 Отказът на директора на „ТСВ“ ЕАД е втори поред. 

Първоначално информацията беше отказана с решение от 19.11.2020 г. с мотиви, че същата представлява търговска тайна и засяга интересите на трето лице – ДППИ, което е изразило изрично несъгласие за предоставяне на исканата информация. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Варна.  

С Решение № 664/18.05.2021 г. на Административен съд – Варна, XXI състав по а.д. № 2719/2020 г., съдия Стоян Колев, отказът бе отменен и заявлението върнато на директора на „ТСВ“ за ново произнасяне, в 7-дневен срок, с указания по тълкуване и прилагане на закона.

С Решение 02.06.2021 г. изпълнителният директор на „ТСВ“ ЕАД отново отказа достъп до исканата информация. Този път мотивът бе търговска тайна и липса на надделяващ обществен интерес. С подкрепата на ПДИ отказът отново е обжалван пред Административен съд – Варна.

С Решение № 1214/01.10.2021 г. на Административен съд – Варна, VII състав по а.д. № 1336/2021 г., съдия Йордан Димов отмени отказа по т. 2 от заявлението (копия от документите, съставени във връзка с избора на процедура по възлагане на проектирането и удълбочаването) и т. 3 от заявлението (копия от договорите, сключени във връзка със споразумението между ДППИ и „ТСВ“ ЕАД) и го потвърди по т. 1 от заявлението (справка за договорите, сключени във връзка със споразумението между ДППИ и „ТСВ“ ЕАД, която включва номер на договор, дата на сключване, страни по договора, предмет на договора, стойност на договора, срок на договора).

Накратко съдията е приел, че заявителят има право да получи копия от договорите, сключени във връзка със споразумението за удълбочаване на каналите на пристанището, като е отхвърлил всички доводи на ответника – че информацията представлява търговска тайна, че заявителят можел да я използва за нелоялна конкуренция заради участието си във фирми с подобна дейност, че заявителят не бил посочил с каква цел иска информацията, че не бил налице надделяващ обществен интерес, че по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) можело да се иска достъп до информация, но не и до конкретни документи. 

Конкретните мотиви, с които съдията е намерил отказа за неоснователен са следните:

▶ „ТСВ“ ЕАД и ДП „Пристанищна инфраструктура“ са задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ;
▶ Поисканата обществена информация не представлява търговска тайна предвид бюджетната издръжка на ДП „Пристанищна инфраструктура“ и управляваното от двата задължени субекта по ЗДОИ държавно имущество, включително публични средства;
▶ Изложените в отказа мотиви, че заявителят или близки до него лица са конкуренти на „ТСВ“ ЕАД и с предоставянето на информацията се цели не информираност относно дейността на задължения по ЗДОИ субект, а изместването на дружеството от пазара, са неоснователни;
▶ Доводът на ответника, че заявителят е длъжен да докаже наличието на надделяващ обществен интерес, е неоснователен. Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, според която, за да е оборена презумпцията на надделяващ обществен интерес, е необходимо органът да е доказал, че общественият интерес от разкриването не е убедителен и не превишава явно интереса на третата страна от запазване на търговската тайна;
▶ Неправилно и в противоречие с идеята и целта на ЗДОИ е въведеното от ответника изискване за посочване от заявителя на конкретна цел за предоставяне на исканата информация и квалифицирането на липсата на такава като основание за постановяване на обжалвания отказ. В ЗДОИ липсва норма, задължаваща заявителя да посочи конкретна цел на искането си за информация;
▶ Неправилни са изложените в отказа съображения, че предмета на искането, така както е формулирано в заявлението (да се получат копия от договори), противоречи на ЗДОИ, според който предмет на искането може да бъде информация, но не и самият документ, в който тя е обективирана. ЗДОИ поставя знак на равенство между информацията, съдържаща се в даден документ, и самия документ като неин материален носител. Искането на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в него информация, като в този смисъл е трайната съдебна практика. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация, е ирелевантно за дължимостта ѝ.

Решението е окончателно.

Спас Спасов е отразил развитието по делото в публикация в Дневник от 13.10.2021 със заглавие „Съдът задължи държавно дружество да каже как е похарчило 400 млн. лв. за руски дълбачки“.